Албена Хранова бе сред водещите ни литературни изследователи, професор в Пловдивския университет, авторка на значими монографии и учебници.
За нея филологията бе път към другия, хуманитаристиката бе обвързана с традицията на хуманизма. Затова четеше текстовете не само с ум, но и със сърце. Стремеше се да разбие щампите на романтичната приповдигнатост около „българското“, а в същото време толкова много обичаше текстовете на Захарий Стоянов. Без нея прочитът на „големите разкази“ изобщо нямаше да е същият. Бе пословично диалогичен човек, умеещ да цени хубавите разговори и любим преподавател на поколения студенти в Пловдив.
Тя е родена през 1962 г. Завършила е гимназия с преподаване на английски език (1980) и Славянска филология (1985) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Защищава докторската си дисертация през 1995 г., а от 1998 г. е доцент по българска литература. През 2009 г. защищава дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ в научната област „Теория и история на културата“, а от 2011 г. е редовен професор в катедрата по философия във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет.
Албена Хранова е авторка на над 150 отделни научни публикации на български, английски, немски, френски и руски език, а също и на монографиите „Двете български литератури: граници на лирическия контекст“ (1992), „Литературният човек и неговите български езици“ (1995), „Подстъпи към приказката“ (1998), „Езикът и неговите речи“ (2000), „Български интертекстове“ (2002), „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХІХ-ХХ век“ (том I-II, 2011). Съавторка в 19 учебници и учебни помагала по литература за прогимназиалното и гимназиалното образование.
