Снощи на 85 години е починал известният пловдивски писател Здравко Попов, съобщи БНР. Той е роден през 1939 година в Пловдив.
Попов е известен и като приятел и съмишленик на Константин Павлов. Той е един от най-самобитните български хумористи.
"Текстовете му са жизнена и цветиста територия на бравурното и бурлеската. Хуморът му е благ, изграден от типажи в необичайни ситуации – именно хумор на ситуацията, движен от „екземпляра“, който сам сътворява и сам се вкарва в абсурдни положения. Смехът на Здравко Попов не е моралистки, заклеймяващ. Точно обратното, героите му стават симпатични с това, че се забъркват във всякакви – мислими и немислими, абсурди. Смеем се не толкова на самите тях, колкото на самия живот. Често прескача от съвремието към античността, на която е самоук, но страстен познавач", казват от националното радио.
ЗДРАВКО ПОПОВ завършва техникум по дървообработване в Пловдив (1957). Работи 10 години като дърводелец в Тютюневата фабрика в родния си град и следва две години задочно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но прекъсва поради липса на средства. През февруари 1990 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, тогава членството в Съюза автоматично давало статут на висше образование и така З. Попов успява да стане редактор в различни периодични издания. Работи и като коректор, преводач на художествена литература от френски език и библиотекар. В началото на 90-те години за известно време заминава за САЩ. В периода 1994–1996 е редактор във в. „Дебати“, „Експрес“ и „Демокрация“ в София, като в последния остава до самото закриване на всекидневника на 30 юни 2002. Веднага след това постъпва в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където работи до 2012.
За пръв път публикува в пловдивския вестник „Комсомолска искра“ на 20.02.1967 (навръх 28-ия си рожден ден) – разказа „Рано сутрин“.
Има стотици публикации в централния и регионалния печат, сред които най-многобройни са във в. „Стършел“, „Труд“, „Народна младеж“, „Демокрация“, „Марица“, „Експрес“, „Дебати“, „Комсомолска искра“ и „Отечествен глас“.
Автор е на осем сборника с хумористични разкази: „Акорди извън клавиатурата“ (1974), „Кон на втория етаж“ (1983, 2013 – второ, допълнено и преработено издание), „Големият маратон“ (1989, награда „Пловдив“), „Заливът Спенсър. Из живота на избраниците“ (1993), „Крахът на Роко Железния“ (1994), „Случаят Ахил: хумор в три пози“ (1998), „Среща преди потопа“ (2004), „Хищникът Кочев“ (2006, награда „Пловдив“). Пише сценарии, скечове, стихотворения и предговори на книги. Работи върху „Енциклопедия на смешното и любопитното в древна Гърция“. Членува в Сдружението на българските писатели.
Превежда романи и стихове от френски език, сред които „Горите на нощта“ от Жан Луи Кюртис и „Мълчанията на полковник Брамбъл“ от Андре Мороа.
Здравко Попов е носител на национални и международни литературни награди, сред които: Алеко, Наградата на Белгийската академия за литература за разказа „Тролей № 5“, Чудомир, Чичовци, Златен Мирон и др. Два пъти е носител на наградата Пловдив за литература.
Биографичната справка е от Речника на българската литература след Освобождението (https://dictionarylit-bg.eu)
