ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Гай Юлий Цезар (100 г. пр. н.е. – 65 г. пр. н.е.) - пълководец, политик, писател 

Произход: Римско патрицианско семейство от рода на Юлиите

Образование: Учи граматика, риторика, гръцка и латинска литература при оратора Марк Гнифон

Постижения: Водещ политик в последните години на Римската Република, проправя пътя за създаване на Империята, най-известните му военни кампании - Британия, Галия и Гражданската война в Рим, автор на исторически съчинения – „Записки за Галската война“, „Записки за Гражданската война“, създател на вестника, книгоподвързването, Юлианския календар

Признание: Смятан за един от най-видните римски и световни пълководци

-----

Някои смятат Гай Юлий Цезар за велик военачалник, други за велик политик, трети го хвалят като велик писател, а четвърти казват, че е просто масов убиец. Не се наемам да съдя, само ще ви разкажа малко за него.

С името Гай Юлий Цезар са свързани доста масови заблуди. Първо, Цезар е име, не титла. Император Октавиан вече го превръща в титла – „цезар” на Запад, „кесар” на Изток, „кайзер” на немски, „цар” в славянските езици.

Втората заблуда е, че той е император на Рим. Не, нито връща Рим към периода на царете, както противниците подозират, че иска, нито става император - заклан е преди империята да се появи. Да, преди смъртта си, Цезар е обявен за пожизнен диктатор, но това е пост с много отговорности и подлежи на известен контрол, а думата не значи същото, което означава днес.

Третата заблуда е двупосочна. Плиний Стари твърди, че прародител на Гай е роден с цезарово сечение, оттам и името на рода. Други обаче смятат обратно - че фамилията е възприета като название на медицинската операция.

Четвърто, любовта между Цезар и Клеопатра е романтична измислица, а не романтична реалност. Да, те имат силна връзка в началото, но тя е главно политика, с гарнитура горещ секс. Клеопатра иска да стане всевластна царица, а Цезар иска да не спира вноса на захар от Египет.

Петата заблуда е, че Цезар избива политическите си врагове. Да, без убийства кариерата му не минава, но като цяло той спазва принципа „Побеждавай и прощавай”. При втория галски бунт например пленява мнозина, но екзекутира само Версенжеторикс, за да премахне ореола му. А когато в началото на Гражданската война забранява да се използва сила срещу хората на Помпей, Цицерон, отявленият му политически противник, пише:

„Цезар, който прощава на враговете си и Помпей, който изоставя съмишлениците си, са абсолютно различни личности”. А Цезар отговаря: „Не бих искал никога да се безпокоя, че хората, които освободя, могат да се обърнат срещу мен още веднъж”.

Но накрая 9 от неговите 14 убийци са именно хора, които той е освободил по-рано.

Гай Юлий Цезар, син на аристократа Гай Юлий Цезар, е роден около 100 г. пр.н.е. и по-късно твърди, че произхожда от Юл, син на Еней. Еней е троянски герой, оцелял във войната с гърците.

Той идва в Италия, а след 300 години потомците му Ромул и Рем основават Рим. Ромул убива брат си и става първи цар. Когато Цезар се ражда, царе в Рим няма вече 400 години. Тогава това е Република със сложна система на управление и все по-трудно управлява завоеванията си.

Атмосферата, в която расте Цезар, е отровена от упадъка и от борби за власт между партията на популарите, начело с чичо му, Гай Марий, и патрициите, начело със Сула. Цезар е на 14, когато Марий умира и на 18, когато Сула го вписва в списък с хора, които трябва да бъдат убити. Влиятелни роднини се застъпват и Сула го вади от списъка.

Следват години на дълги и сложни за разказване военни и политически успехи на Цезар, които го водят до върха на политическата система, става консул и иска да реформира Републиката. Но и да има славата на Александър Велики.

През следващите години Цезар прави важни реформи, които стабилизират Рим. Заедно с това побеждава хелветите и галите, завладява Британия, минава Рубикон и начева Гражданската война.

Успява да прави любов с Клеопатра, от прочут длъжник, става най-богатият човек в Републиката и прави от враговете си приятели и от приятелите си врагове като им дава достатъчно власт и пари, за да поискат още.

След победата в Гражданската война като диктатор създава единна валута и единен пазар за римските владения – 20 века преди еврото. Освобождава от данъци гражданите на Рим за година, за да спадне високата инфлация. Преброява населението и съкращава наполовина броя на бедните, които получават безплатна храна. Прокарва закони, които позволяват умни хора от целия римски свят да се включат в държавните дела на Рим. Помилва своите политически противници.

Да, забранява всички партии под предлог да се намалят бунтовете, но вместо недоволство, Рим харесва Цезар, защото усеща стабилизация и напредък. В резултат на което и плебса, и патрициите го избират за пожизнен диктатор.

Цезар оставя и важни за цялото човечество новости. Той е прародителят на вестника, който се появява през 59 г. пр.н.е. Тогава Цезар вади всеки ден на централния площад протокол от заседанията на Сената, защото, както казва: „Народът има право да знае“.

Той изобретява и книгоподвързването - събира и завързва като страници иначе неудобните за разгръщане папируси.

Третата общочовешка заслуга на Цезар е Юлианският календар, наречен на него. От времето на египетските си приключения той знае, че годината има повече от 355 дни, колкото са според календара на Рим, събира египетски астрономи и гръцки математици, а те изчисляват, че продължителността е 365, плюс добавен ден на четири години. Тази система служи на човечеството цели 17 века.

„Пази се от Мартенските иди” – това, според Плутарх, казва на Цезар един гадател, ден преди заговорниците да му се нахвърлят.

Мартенските иди са просто денят 15 март – тогава 14 заговорници викат диктатора уж да види някакъв документ и го заколват, като му нанасят 23 рани. Те смятат, че спасяват Републиката. Римляните посрещат новината с тежко мълчание, после роптаят, а накрая залавят и екзекутират убийците.

В резултат на атентата срещу Гай Юлий Цезар, Републиката умира окончателно и в Рим се ражда Империята.

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма