Писателят Георги Величков почина днес на 85-годишна възраст, съобщиха от Direct Media Agency. 

От там посочват, че Величков е важна фигура в културния живот на България. Написал е повече от 20 книги, доста от тях преведени на чужди езици. Редактор и критик на много повече. Получил е десетки награди. Почетен гражданин на град Сливен. Признат и уважаван от съвременниците си и от интелектуалците на България, допълват от агенцията.

„Георги Величков не е от шумните писатели. Освен поведението му и творчеството му е такова. Но той в никакъв случай не е от незабележимите писатели", казва Магдален Христов от Direct Media Agency. 

Величков е бил учредител и съпредседател на „Дискусионния клуб за гласност и преустройство“, депутат в VII-то Велико народно събрание (1990-1991). 

 

Източник: БТА

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Много хора ме питат колко точно съм нисък. Истината е, че след последния ми развод не ми стигат към 100 000 долара.“

Мики Руни, американски актьор, роден на 23 септември преди 103 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?