ЛИЛИЯ РЖЕУТСКАЯ, DW

"С голяма скръб ви съобщаваме, че на 1 юли в болница "Мечников" в град Днипро спря да бие сърцето на писателката Виктория Амелина. Тя издъхна от животозастрашаващи рани, нанесени й от ракетна атака на руските окупатори срещу ресторант в Краматорск", се казва в изявление на украинския ПЕН клуб, чийто член беше и Амелина.

"Лети във вечността, светла птицо!", написаха творци, активисти, журналисти и издатели в социалните мрежи по повод смъртта на украинската писателка. На 27 юни, когато руската армия изстреля ракети срещу Краматорск, 37-годишната писателка е била в центъра на града, заедно с делегация от колумбийски журналисти и писатели.

 

"Литературата загуби една завършена писателка"

Виктория Амелина е родена в Лвов в Западна Украйна. Като ученичка емигрира в Канада заедно с баща си, но по-късно решава да се върне в родната си Украйна. Тя следва в Политехническия университет, след това работи в международна технологична компания, но накрая избира писането. Авторка е на два романа и една детска книга. Носителка е на наградата "Джоузеф Конрад", която се дава на млади украински писатели. 

През 2014 г. Амелина издава дебютния си роман "Ноемврийският синдром или Homo Compatiens", който намира място в няколко класации за най-добри книги. Романът й "Дом за Дома" (2017) е отличен с наградата за най-добра проза на литературния фестивал "Толока" в Запорожие. През 2016 г. е публикувана детската книга на Виктория Амелина "Някой или Водно сърце". Книгите й са преведени на полски, чешки, немски, нидерландски и английски език.

"Украинската литература загуби една завършена писателка", казва пред DW Мариана Савка от украинското издателство "Старият лъв". Тя припомня, че Амелина е описала много болезнени глави от войната на Русия срещу Украйна, защото е била постоянно в епицентъра на събитията. "Тя беше много близо до фронтовата линия - с децата, които са загубили домовете и родителите си, с жените, които са загубили всичко в тази война, а също и с войниците", разказва издателката.

 

"Дневник на войната"

От лятото на 2022 година тя е част от правозащитната организация "Хрътки на истината" и от екипа, който документира военните престъпления в районите, освободени от украинските сили. В този период тя работи и по първата си англоезична нехудожествена книга "Дневник на войната и справедливостта: Да погледнем към жените, които гледат войната". В книгата, която скоро ще бъде публикувана в чужбина, Амелина разказва за жени, които са документирали как живеят в условията на война и престъпления, извършвани от руските окупационни сили.

"В тази крехка млада жена имаше толкова много сила, дълбочина и талант - и най-вече доброта. Не знам как успяваше да прави това, което правеше: да гледа в очите хората, които са страдали от окупаторите, и в същото време спокойно да записва нещата, които не можеш да слушаш спокойно", пише украинската писателка Ирена Карпа.

 

Войната се е превърнала в импулс за креативността й

Колегите на Амелина казват, че тези впечатления са дали нов импулс на креативността й. "Опитът да документираш престъпления се прехвърли върху нея като писателка и поетеса. Тя започна да пише много силни стихотворения. Поезията й израсна покрай тези документални свидетелства", казва Мариана Савка. Редакторката и издателка се надява, че семейството на Виктория Амелина ще й даде възможност да публикува сборник с нейната поезия, за да може възможно най-много хора да се запознаят с нейното творчество, заредено с емоциите, преживени по време на войната.

Виктория Амелина беше тази, която откри дневника на писателя Володимир Вакуленко, убит от руските окупатори в град Изюм. В предговора към книгата му "Променям се... дневник на окупацията" тя пише, че се намира в ситуация на "повторна екзекуция на възраждането". И препраща към събитията от 30-те години на 20 век, когато много украински писатели, публицисти и художници, участвали в културния ренесанс на страната през 1920-те, са хвърлени в затвора, убити са от комунистическия съветски режим или умират в наказателни лагери.

 

"Ужасяваща символика"

"Не мислехме, че това изказване на Виктория Амелина ще се окаже толкова пророческо", казва Мариана Савка и добавя, че самата млада писателка сега е станала жертва на тази "повторна екзекуция на възраждането". А фактът, че Амелина умира на рождения ден на Володимир Вакуленко, носи "ужасяваща символика", защото Амелина се е грижела за родителите и сина на Вакуленко след убийството му от руските окупатори, разказва Савка.

Украинските културни дейци се надяват, че убийците на Виктория Амелина и Володимир Вакуленко рано или късно ще бъдат наказани. "Един ден тяхната работа ще допринесе за изправянето на военнопрестъпниците пред съда, защото това е единственият начин да се прекъсне цикълът на насилието", пише украинската писателка Таня Малярчук.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина