ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"
На една от страниците кит е хванал луната в прегръдка. На друга любопитен стол наднича през прозорец. А на трета тъжна сърна върви сред гора от телевизори.
Става въпрос за магичните рисунки на българската илюстраторка Стела Драйс, която от години илюстрира детски книги. Някои намират стила й за твърде сложен за деца, според други обаче точно загадъчното в рисунките й е тяхното най-ценно качество. А за самата художничка е важно да рисува така, че илюстрациите й да издържат „изпита“ на порастващия читател.
„За мен е важно една книжка да се чете колкото се може по-дълго време в развитието на детето - когато си на 5, четеш една книжка по един начин, когато си на 15 – по друг. За мен е важно да създавам книги, които са безвременни“, казва Драйс пред "Свободна Европа".
Заради работата си в сферата на детската литература тази година художничката беше номинирана за наградата „Астрид Линдгрен“. Отличието, което беше връчено във вторник, се дава от шведското правителство и е признание за изключителен принос към литературата за деца и юноши. Освен Драйс тази година бяха номинирани само още двама българи - писателката Юлия Спиридонова и илюстратора Ясен Гюзелев.
Драйс е родена в Пловдив през 1972 г. и обича да рисува още от малка. Отнема й обаче време, докато разбере какво точно иска да твори.
„Когато бях на 12-13, си казах – не си Леонардо, така че забрави за рисуването“, разказва Драйс.
Впоследствие прави пауза от около 8 години, в които изобщо не рисува. Хваща отново боите едва когато завършва училище и решава, че модният дизайн може да бъде нейното изкуство. През 90-те години заминава за Германия, където учи в Академията JAK за мода в Хамбурд. Няколко години работи за известен моден дизайнер, но не след дълго забелязва, че „модният свят не е за нея“.
„Тогава се запитах кое е това нещо, което ме изпълва с щастие, с удовлетворение. Това беше рисуването“, казва Драйс. „То ми дава чувството, че съм у дома“, добавя тя.
Следва период, в който българката обикаля художествените панаири в Болония и Франкфурт, говори с издатели, показва рисунките си. Така неусетно криволичещите пътища на живота я отвеждат там, където вярва, че е открила истинското си призвание – в света на детската литература.
Днес Драйс е автор на илюстрациите към десетки книги, предимно на немски език, носителка е на няколко отличия за работата си - наградата за публикация на град Хаселт, Тройсдорфската наградата за илюстрирана книга и златната плоча на биеналето на илюстрациите в Братислава, правила е изложби в България и Германия.
Казва, че обича абсолютно всяка книга, с която се е захващала, но има две, които са й най-любими. В първата - „Какво прави нощта“ на Дирк Гизелман - дете пита баща си какво се случва, когато вечер затвори очи и потъне в сън, а в отговор бащата му разказва истории, пълни с чудеса.
„Това са фантастични картини, но свързани с реалността. И това е нещо, което на мен много ми допада – когато поезията, магията е свързана с малки ежедневни неща“, казва илюстраторката.
Втората книга, която много обича, пък разказва за малка птичка, която решава да обяви война на хората, защото правят само пакости и унищожават природата. Затова решава „да направи гора от тях“ - сее жълъди навсякъде, където може, така че целята земя да се покрие с гора.
„Това наистина е една от най-лудите книги, които съм илюстрирала. Има хора, които казват – олеле, не, твърде много ни е. Но децата умират да се смеят, това е много смешна книга“, отбелязва Драйс.
По думите й любовта й към тази книга се дължи на характера ѝ, който обича както хумора и сатирата, така и поезията.
„И когато тези две неща се съберат, това много ми допада“, казва Драйс.
Днес художничката живее в Хайделберг и съчетава работата си като илюстраторка с уроци по рисуване за деца. По думите й творчеството им помага да изразяват емоциите си – както положителните, така и негативните, натрупани в тях.
На въпроса какво й е харесва в тази работа, изобщо не се колебае: „Децата. Обичам, обожавам ги. Това е възможност, за която съм много благодарна – че мога да се докосна до техните светове, които са луди, поетични, прекрасни“.
