ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Йоханес Гутенберг - ювелир, основоположник на съвременното книгопечатане (ок. 1400 – ок. 1468)

Произход: Майнц, Германия, богато семейство на златар и търговец на платове

Образование: от малък е запознат със златарството, учи в латинско училище в манастир, вероятно и в Ерфуртския университет

Постижения: Изобретява механично задвижваната печатарска преса с ръчен набор на метални букви, печата т. нар. Гутенбергова Библия

Признание: Изобретението му се смята за едно от най-важните събития в Новото време, поставя основите за демократизация на образованието, за развитие на Ренесанса, Реформацията и Научната революция

-------

Странно нещо е човекът. Готов е да разглоби света, за да научи как е устроен, а после да роди удивителни идеи и да изобрети удивителни инструменти и машини, за да научи още повече.

Чували ли сте как звучи една книга? Да, въпросът е подвеждащ - книгата няма един звук, а много. Писането започва с перо, което дращи и скърца по хартия. В ранни времена книгите се пишат и размножават трудно, изцяло на ръка, в Европа - най-вече в манастирските скриптории.

Но дори когато през 13 век с писане масово се заемат градските занаятчии, знанието продължава да живее на самотни острови сред морето от хора - и заради масовата неграмотност, и заради високата цена на книгите.

Писането продължава да звучи, независимо дали става с калеми, перодръжки, писалки, химикали, пишещи машини, компютърни клавиатури. Но това е само началото на всяка книга, тя, веднъж написана, трябва да се размножи. И тогава чуваме звука на линотип или офсет.

Книгопечатането, както знаем, е измислено в средата на 15 век от Йоханес Гутенберг. Знаем, но не е вярно - книгопечатането е измислено отдавна от китайците и корейците. Гутенберг създава модерния, индустриалния печатарски процес, като сглобява в една преса цял комплекс машини и технологии.

Ако гледа от небето, сигурно е доволен от скоростта и качеството на печат, постигнати в наши дни. Сигурно се усмихва скромно, защото заложените от него базисни принципи са запазени - все пак сме достатъчно умни, та да не разваляме нещо така близко до съвършенството.

За живота на Йоханес Гутенберг знаем малко, чудо е, че името му е останало, за да бъде почитано. Роден е около 1398 г. в Майнц, Германия. Произхожда от аристократичен род, а името Гутенберг идва от разкошната къща, в която семейството живее.

В края на 14-и и в началото на 15-и век Германия е на кръстопътя между Средните векове и Ренесанса, кипи от войни, бунтове, кланета, чума, вещици, рицари, дяволи и смърт. Но заедно с това Германия ражда нова епоха. С Библията, отпечатана от Гутенберг, с четката на Дюрер, с Реформацията на Лутер и научната революция - процеси, които и днес определят посоката на човечеството.

Гутенберг учи в добро манастирско училище и в университета в Ерфурт. На около 35 отива в Страсбург и там прави няколко бели, от които личи, че Съдбата нехае за него.

Първо, девойка на име Енелин го осъжда за нарушено обещание за брак. После, с богат приятел решават да спечелят много пари, като полират метални огледала и ги продават на поклонници в Аахен. Това е леко мошеничество, доколкото огледалата са предназначени да улавят свещената светлина на религиозните реликви.

Но избухва чума, голямото изложение на реликви се отлага, приятелят с парите умира, а роднините му искат Гутенберг да върне вече вложеното. Той може да им даде само куп полирани огледала, но те отказват, затова им обещава да ги компенсира с някаква „тайна”. Е, не им я дава. Но как изобщо в тази напрегната атмосфера успява да измисли въпросната „тайна“ - печатната преса, не е ясно.

През 1448 г. Гутенберг се връща в Майнц, взима назаем 150 гулдена и прави първата печатна преса - обикновена преса за грозде, модифицирана с нови технологии, които сам измисля. След 2 години машината вече работи - печата едно стихотворение. Гутенберг взима назаем още 800 гулдена, за да отпечата знаменитата 42-редова Библия.

Започва и да печели, като печата хиляди индулгенции по поръчка на католическата църква. Иронията е, че на същата машина се върти и призивът на Лутер за реформа, насочен точно срещу църковната търговия с индулгенции. Но печатните преси са като парите - не миришат. Така се казва, макар че и едните, и другите вонят специфично.

Веднъж отпечатана, Библията на Гутенберг веднага става бестселър в Европа. 450 години по-късно Марк Твен пише: "Това, което светът е днес, добро и лошо, го дължи на Гутенберг."

Съдбата обаче има друго мнение. Не са отпечатани и двеста копия от Библията, когато той е обвинен от съдружника си, че използва получените пари „за други цели”. Съдът отнема пресата и я дава на съдружника, който я превръща в наистина печелившо предприятие. За Гутенберг следват още бедност и нещастия, които свършват три години, преди да свърши животът му.

През 1465 г. новият владетел на Майнц му дава титлата хофман, пенсия, два тона зърно и два тона вино годишно, без данъци. Въпреки тази река от благини обаче, изобретателят умира през 1468 г., на около 70 години. Погребан е във францисканската църква в Майнц, после тя е разрушена и тялото изчезва.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина