ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Пол Елюар, поет, (1885 - 1952)

Произход: Франция, средна класа

Образование: Прекъсва образованието си заради заболяване от туберкулоза и Първата световна война

Интереси: литература, поезия, философия

Постижения: Един от основателите на френския сюрреализъм

-------

"Слоновете са заразни". Чий блестящ мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, но той само го цитира в книгата от 1925 г. "152 припомнени притчи".

"Който спи с папата, трябва да има дълги крака" - и това е от бисерите, които са радост за сюрреалистите. "Никой не плува в гората", а също: "Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя".

Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете наистина са заразни.

Терминът "сюрреализъм" се появява през 1903 г. в пиеса на Аполинер, но истинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата световна война придават легитимност на стремежа за неконвенционално изкуство. Бунтът започва с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада - не се знае.

В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматичното писане. Там се събират все повече тревожни умове и през 1924 г. идва откровението - "Манифест на сюрреализма".

"Крехкият дъжд държи керемидите

в равновесие. Балерината

никога няма да се научи

да се лее и да скача

като дъжд".

С поезия като в "Изкуството на танца", прекрасна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, независимо от тежката сянка на комунистическите му страсти после.

Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 г. в Париж. Баща му се замогва с недвижими имоти. Самият Йожен не е добър ученик, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, но умно и амбициозно руско момиче.

Той признава, че иска да бъде поет, а тя му става критик и муза. Той я нарича Гала, тя него Пол, защото смята, че всеки французин трябва да се казва така. Също така добавя и майчината му фамилия - Елюар.

През 1914 г. двамата се разделят, но се заклеват да не се разделят. През Първата световна война Пол е санитар. Той преживява ужаси и сам е обгазен.

Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: "Ама тя прилича на мишка". Все пак двамата се женят през 1918 г. и имат дъщеря - Сесил.

От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се запознава с Бретон и Арагон. Те не искат да са добри граждани, мразят стремежа за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят ограниченията. Пол и Гала живеят според тези принципи. Любовта им не означава, че се ограничават в секса. Напротив, лудуват с когото им падне. През 1921 г. срещат Макс Ернст - и тримата заживяват заедно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, но е ужасена от голото тяло на майка си с извадени вътрешности от всекидневната.

"Не си спомням да съм го намирала за странно" - казва тя по-късно.

Постепенно обаче се трупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 г. излиза за кибрит, но обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, докато след 7 месеца не идва писмо.

Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.

Тройката все пак се разпада, а Елюар продължава да пише за музата си:

"Тя стои на клепачите ми,

а косата ѝ е в косата ми.

Има цвета на окото ми,

има тялото на ръката ми.

В моята сянка тя е потънала

като камък в небето.

Тя никога няма да затвори очите си

и не ме оставя да спя.

Сънищата ѝ в яркия ден

изпаряват слънцата,

а мен карат да се смея да плача и да се смея,

да говоря когато нямам нищо да кажа."

През 1927 г. част от лудите сюрреалисти, включително Елюар, се записват комунисти, а ние и досега се мъчим с въпроса кое е първичното - дали връзката с комунизма убива таланта му, или пресъхването на таланта го води към плакатната поезия и възхвалата на Сталин.

Да, през 1933 г. поетът твърди, че СССР е "център за износ на кретенизъм по света" и е изключен от ФКП. През Втората световна война, обаче възстановява членството, а до смъртта си през 1952 г. е сред "полезните идиоти:, които рекламират тоталитарния комунизъм.

Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа "Добър ден, тъга" или знаменитото "Обичам те":

"Обичам те за всичките жени, които не познавам.

Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.

За мириса на чистия простор и за дъха на хляба топъл.

И за топящия се сняг, за първите цветя напролет.

За животинките, които от хората не се изобщо плашат.

Обичам те, за да обичам.

Обичам те за всичките жени, които не обичам".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...