Г-н БАЛЕВ, БНР

(...)

Няма да повярвате, една манекенка тия дни ми разправя:

Г-н Балев, аз съм голяма ваша почитателка и мечтателка за мир по целия свят. Позволете ми, Г-н Балев, да ви излекувам със силата на любовта!

Това звучи много хубаво, отговорих аз, но всъщност никак не ми е необходимо, тъй като съм в прекрасно общо състояние. Здрав дух в здраво тяло с единен граждански номер. Занимавам се редовно с колоездене, ядрена енергетика, благородни каузи и класическа литература. Казано откровено, нямам никакви оплаквания.

Обаче манекенката си имаше нейна концепция и продължи да ме убеждава.

Г-н Балев, каза ми тя, радвам се, че сте здрав, ала не пречи да проведем и една малка профилактика с повелите на любовта!

Викам - готово! Ще си говорим значи за исполинството на духа, за чистотата на помислите, за магията на словото - и ще настръхваме толкова силно, че ще прогоним всякакви болести и страдания още по-надалеч! Ще водим душеспасителни беседи, нали така?

Нещо такова - отговори уклончиво тя. - Във всеки случай не продавам хапчета и не ви подработвам с медиите си!

По принцип, драги слушатели, съм си малко мнителен към манекенките, защото много от тях под миловидната външност крият хищнически инстинкти. Искат пари, слава и лекомислен живот. Аз пари и слава не раздавам, но ми се е случвало като по-млад да ме излъжат и да ме въвлекат в разни лекомислия!

Обаче аз не съм такъв! Не ме търсете при Мата Хари, търсете ме при Махатма Ганди. Затова имам леки резерви към манекенките и психоложките, но се боря с моята мнителност, защото знам, че външният вид не определя човека. И когато зяпам психоложки или манекенки, аз преди всичко съзерцавам тяхната вътрешна красота. Но какво да направя, парил съм се и неволно ги подозирам тия прекрасни жени.

Иначе съм доверчив.

Като похвалят някое хапче по телевизора, тичам да си го купя за всеки случай, макар че съм здрав. Не ги пия хапчетата, ама си ги държа, то не се знае! Оня ден си напазарувах от ветеринарната аптека някакво много хубаво хапче за краста и коронавирус. За всеки случай! Дано не е потрябвало за някое хайванче с краста, че без да искам изкупих всичките налични количества.

По енергийните въпроси също проявявам изключително доверие, което признавам, че стига до безкритичност.

Като ми кажат - местим светите ядрени мощи от Белене в Козлодуй - аз това го приемам за истина чиста и свята като републиката ни!

Не си спомням да са ме лъгали нещо за “Белене”.

Като кажат - наливаме толкова и толкова милиарда - наливат ги и още как. Наливат ги като основите на град Димитровград, за които е писал разни рими поетът с ватенката.

Като ми кажат - това е гьол. Виждам гьол и се ядосвам заедно с министър-председателя.

Като ми кажат - продаваме реакторите на Иран, че много пари закопахме - хвърлям капа и се радвам като Тръмп, когато унищожиха с дрон оня ирански генерал.

Като ми кажат - идват китайци, корейци, американци, почват да строят всеки момент - аз си представям със силата на въображението си техния трудов подвиг.

Аз хубаво си представям, обаче те не идват. Много са несериозни!

И пак започвам да се ядосвам заедно с министър-председателя. Това се нарича емпатия - когато от съчувствие почваш да вибрираш на същите честоти с някой друг.

Когато г-н Борисов се ядоса, аз като него усещам силата на самодържавния гняв.

Гледам примерно двореца на Путин тия дни. То нещо страшно, разкош небивал. И се ядосвам, че нашия го изядоха за някакви дребни пари по нощното шкафче, дето не са и негови, ами на Мата Хари.

Тая вероломна жена Мата Хари въвлече министър-председателя ни в такава лекомислена игра, че просто треперя от гняв и ми иде да хвърля 5-6 милиона по някоя фирма за пътно строителство. Ама да ги счупя от бой с пачки! Бой, бой, бой по тия строители, дето укрепват срутищата, а те падат и разтрисат стабилността. Такъв строител да го хванеш и да му подпалиш дупето с един хубав пердах. Ама с пачки. Бой без пачки е нищо, все едно с перце ги галиш.

Така че аз съм доверчив и емпатичен тип.

И сега се връщаме при манекенката, за която ви говоря от самото начало, и която малко подозирах, че ми играе на Мата Хари, за да ме завлече във водовъртежа на лекомислието.

Манекенката ми каза така:

Хайде, Г-н Балев, да се повозим на Третия лъч на метрото. Да си направим една романтична разходка с тази най-нова придобивка на софиянци и гости на столицата.

Викам си - ето една сериозна манекенка, която не се интересува от схеми и лекомислие. Ще има да си говорим за спасението на душата и разните му там благодушия.

Качихме се ние с манекенката в метрото, настанихме се в мотрисата и се заприказвахме на тия теми. Ама то морал, то нравствена красота, то чудо! Тъкмо се потопихме до шия в туршията на мъдростта, изведнъж нещо се разтресе, чу се грохот все едно срутище тръгва за Рилския манастир.

И в тоя грохот се чу един познат глас: ХОДИ ПЕШ БЕ! МЕТРОТО Е В РЕМОНТ.

Айде, викам си, пак ще се ядосваме с министър-председателя за глупости! Кога го открихме Третия лъч, кога пропадна вдън земя!

Манекенката и тя се разстрои, видях че моралните сили я напускат и всеки момент ще ми посегне, за да пребори посттравматичния стрес.

Тая, викам си, няма да я бъде, няма заради едно пропаднало метро да пропадам и аз морално!

И като побягнах презглава - чак до радиото спрях и потърсих морална подкрепа от колегите.

Те ми съчувстваха много и ме подкрепиха всячески, успокоиха ме, че и на тях са им посягали манекенки, ама щом се е разминало, здраве да е, то било малкият дявол!

Но все още треперя като да съм цопнал в някой гьол посред зима, докато чакам да построят атомен реактор.

(...)