Историята на България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. ще се изучава в учебниците. Това реши парламентът, след като прие на първо четене законопроект за промяна на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, съобщава "Фокус".

По този начин тоталитарният режим ще влезе в учебниците и учебните помагала на училищата и университетите. Според промените този период от българската история трябва да получи обективно отразяване. За промените в закона гласуваха 104 народни представители. 46 пък бяха против, а трима се въздържаха. Законопроектът беше подкрепен от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, ДПС и БДЦ-Народен съюз. Против бяха от БСП, АБВ и "Атака".

В законопроекта има още един важен момент – от публичните места ще бъдат премахнати всички лозунги, снимки, знаци, предмети и паметници, които са създадени през комунистическия режим в негова възхвала. Забраната ще важи и за всичко свързано с Българската комунистическа партия (БКП) и нейните ръководни функционери.

Ако определени предмети, знаци или сгради не могат да бъдат премахнати, то тогава пред тях ще се поставя табела с надпис, че комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Премахнатите паметници ще могат да се даряват на Музея за социалистическо изкуство.

Ако символите не бъдат премахнати, глобите са 200 лв. за физическо лице и 2000 лв. за юридическо.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 106 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.