БНР

На 8 април голямата българска актриса Илка Зафирова има юбилей, ето какво каза тя в “Артефир“:

“Мога да кажа, че за нищо не съжалявам. Професионално така беше бурно понякога, в началото. После се успокои работата, защото това е голямо притеснение. Аз обичам тази професия, обичам да бъда актриса.

Близо 60 години съм на сцена, мисля че вече стига. Човек трудно има много строг поглед отстрани за себе си, особено в професията. Реших, че е време да се оттегля мирно, без скандали. В момента най-щастлива ме прави моята внучка София.“

 

Най-трудната роля

“Аз не знам колко са ролите – 100 ли, 200 ли, това е близо 60 години на сезон по 3-4 роли. Не съм имала нещо, което крайно да ми се опъне. Не винаги съм успявала да направя това, което съм си мислела или което искат, но докрай да не мога – не се сещам.“

 

Големите хора в живота

“Те развиват у човека чувствителност за нещо, което може би не е имал. Аз, като актриса, да кажем, чувството за музика – да разбирам, да схващам, да усещам, да знам причините, развива неща, които човек не е имал. Може да ги придобие само при общуване с такива хора и то хората да са качествени.“

 

Младите

“На младите съм казала каквото съм имала, защото в нашия театър дойде много голяма група от млади актьори. Аз не обичам да съветвам, нито обичам мен много да ме съветват. Мога да споделя свое мнение, но съвет – не. Иначе тези младите, които дойдоха в нашия театър, са много сладки, много са работливи децата. И дай Боже, така да върви, за да не предават името на нашия Малък градски театър.“

 

Какво дават книгите на актьора

“Не съм сигурна колко четат младите актьори, по простата причина, че сега с таблета, то се работи непрекъснато, ако за някой те интересува нещо, ще го намериш. Аз поне не мога да чета книга в таблета и да се наслаждавам, защото имам нужда да се върна, да помисля, някой път и да прехвърля даже десетина страници, за да си припомня нещо точно и да си обясня. Книгите са един изключително голям, прекрасен, отворен прозорец към света, към хората, към душите. Аз съм от четящите. В момента чета “Лисица“ на Дубравка Угрешиш.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...