bnr.bg

Американската писателка Тайе Селаси представи в България романа си "Отивам си е възвратен глагол". Корените на Тайе Селаси са в Африка, но тя харесва понятието "местен", защото й позволява да се чувства местна на много места по света. Живяла е в Гана, Индия, Великобритания, Италия и САЩ.

"През 2014 изнесох лекция, в която говоря за това, защо си задаваме въпроса откъде идваш, откъде си. Можем да научим много повече неща един за друг и особено аз мога да разкажа много повече неща за себе си, ако въпросът е по-скоро къде се чувстваш местен. Чувствам се местна в Акра, столицата на Гана, в Ню Йорк, в Лисабон и в Рим. Причината за това е, че хората, които значат най-много за мен, най-значимите хора в живота ми живеят, обитават тези градове. И ежедневните навици, това, което аз наричам ритуали, всъщност са оформили мен като личност или те преди всичко са онова, което съм аз", разказа Тайе Селаси в предаването "Графити по въздуха".

"Аз живях първо при майка си в Гана, в нейната къща в Акра, след това при приемния си баща, с който съм отраснала в Щатите, също и при членове на нашето семейство в Индия. Макар моето семейство да е географски разпиляно по целият свят, не бих нарекла семейството си счупено. Толстой казва, че всички щастливи семейства си приличат. Всъщност истината е, че нашето щастливо семейство е малко по-различно от другите", продължава Тайе Селаси.

Тя има сестра близначка, а с книгите се чувства по подобен начин неразривно свързана. „Може би близнаците, които живеят в мен, са писателят и читателят, и те са винаги заедно.“ Любимият й роман е „Богът на дребните неща“, където главните герои също са близнаци, а романът на Милан Кундера „Непоносимата лекота на битието“ е оказал най-голямо влияние върху нея - не само като писател, но и като човек.

"Трябва да кажа, че, когато препрочитам една книга, аз я изучавам. Не просто се наслаждавам на нея като читател, но я и изучавам внимателно. По начина, по който художниците едно време са ходили в музеи, за да копират творчеството на големите майстори, аз изучавам литературните творби, които най-много ме възхищават. Така и съм се научила да пиша", споделя авторката.

"Технологията, която е в ръцете ни, тези телефони и мобилни устройства са разцепили на тресчици нашето внимание. За мен е важно да се живее в култура, в която човек е поканен да внимава. Да наблюдава внимателно, да седи на една маса без телефон и да внимава докато се храни и докато разговаря, да ходи по брега на реката или морето без телефон и да се наслаждава на залеза. Да посещава своите баба и дядо или своите внуци и да гледа внимателно. Да се наслаждава на техния смях. Макар и там нещата да се променят, аз все още успявам да открия тези традиции живи в Африка, в Индия, в Южна Европа."

Основният проблем на днешния свят Тайе Селаси вижда в това, че сме много алчни и "в силното желание да правиш пари, без значение колко страдания ще причиниш на други човешки същества."

Смята четенето за много по-интересно от писането и има три ритуала за излизане от писателския блокаж – да се разхожда, слушайки музика, да медитира и да чете. Сега работи като сценарист по телевизионен сериал.

"Похвалата, която за мен значи най-много, не е от критици, нито от други писатели. Читатели, които са ми казвали, че докато четат романа или докато слушат моята лекция, или четат моите есета, са се почувствали вътрешно излекувани. Имали са някаква рана вътре в себе си, чувствали са се неразбрани, отчуждени и в контакт с думите ми са почувствали комфорт, уют. Това е най-голямата похвала, която някога съм получавала."

Тайе Селаси е писател и фотограф. Родена е през 1979 година. Родена е в Лондон и е израсла в Бруклин. През 2005 година публикува статия, в която за пръв път въвежда термина "афрополит", като описва широката африканска диаспора.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора