Николо  Коцев (56) е български китарист, цигулар, композитор и аранжор. Най-известен е с групата „Брейзън Абът" и рок операта „Nostradamus". Основател е на групата „Кикимора“. С нея и симфоничен оркестър той ще изнесе концерти в Стара Загора, Велико Търново и Габрово. В програмата са включени класически парчета на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“. Ето какво сподели той за читателите на skif.bg:

 „Песните бяха избрани съобразно четири важни фактора - популярност, материал за симфонична оркестрация, състав на групите и времетраене. И двете групи имат песни, които са чудесни както са си, и една симфонична оркестрация не би допринесла кой знае колко за тяхното по-добро звучене. Целта ми беше да създам един не само различен, но и смислен прочит на новите версии.  Изборът беше доста труден, но в крайна сметка вярвам, че е сполучлив.

Друг важен фактор бе присъствието на Ричи Блекмор. В репертоара не са включени песни от периода след неговото напускане на Дийп Пърпъл.

„Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ са свързани най-вече чрез Ричи Блекмор, който е основател на двете групи. Тъй като той е един от основните им музикални двигатели, двете банди доста си приличат стилово. Освен това, с Рейнбоу той често изпълнява песни на „Дийп Пърпъл“, като това се е случвало с трима различни  певци. Вече четири, ако имаме предвид новия певец на групата, с когото Ричи направи завръщане към рока преди две години.

Аз израснах с музиката на тези групи. Бях 14-годишен, когато за пръв път засвирих техните песни. Повечето от това, което знам за рок музиката е научено от тях. И до ден днешен предпочитам да слушам тяхна музика вместо повечето от модерните рок банди. Това не е носталгия, а чисто музикантско мнение. В песните на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ има инструментално и вокално майсторство, романтика, музикантлък, радост, тъга, философия, мъдрост, мачовщина и какво ли не още... 

От 1994 досега съм работил с Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Дуги Уайт и Дон Ейри - сегашният органист на „Дийп Пърпъл“). Истински професионалисти. Научил съм и съм получил много от работата с тях. Надявам се и аз да съм им дал поне малко.

„Кикимора“ е една от малкото групи, ако не единствената, която може да си позволи да направи такъв проект. Групата е силна, съставена от много добри музиканти, които могат да изсвирят материала. Солистът ни Александър Атанасов се справя без проблем с парчета, които дори самите Иън Гилан и Дейвид Ковърдейл вече не могат да изпеят. Аз имам музикалната култура да оркестрирам материала, което хич не е лесна задача. Свикнали  сме да работим с оркестри, а подобна симбиоза принципно си е сериозно предизвикателство както за бандата, така и за оркестъра. Не на последно място имаме щастието да имаме силен съюзник в лицето на Държавна Опера-Стара Загора, диригента Димитър Косев и директора Огнян Драганов. При такива предпоставки е съвсем естествено да реализираме този проект.“

 

Коментари  

+2 #1 Ангел Вълев 09-01-2018 09:16
Аз бях 15-годишен, когато за първи път чух музика от този стил. Останах пленен и залепен като магнит към нея. По-късно разбрах какво ме е привличало така силно. Това беше музика, която може да говори и без думи, която аз разбирах. А за Ричи Блекмор мога да кажа само едно - творец. Радвам се, че геният му се разви именно в рок-музиката и ни направи щастливи.
Цитиране

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот