Николо  Коцев (56) е български китарист, цигулар, композитор и аранжор. Най-известен е с групата „Брейзън Абът" и рок операта „Nostradamus". Основател е на групата „Кикимора“. С нея и симфоничен оркестър той ще изнесе концерти в Стара Загора, Велико Търново и Габрово. В програмата са включени класически парчета на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“. Ето какво сподели той за читателите на skif.bg:

 „Песните бяха избрани съобразно четири важни фактора - популярност, материал за симфонична оркестрация, състав на групите и времетраене. И двете групи имат песни, които са чудесни както са си, и една симфонична оркестрация не би допринесла кой знае колко за тяхното по-добро звучене. Целта ми беше да създам един не само различен, но и смислен прочит на новите версии.  Изборът беше доста труден, но в крайна сметка вярвам, че е сполучлив.

Друг важен фактор бе присъствието на Ричи Блекмор. В репертоара не са включени песни от периода след неговото напускане на Дийп Пърпъл.

„Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ са свързани най-вече чрез Ричи Блекмор, който е основател на двете групи. Тъй като той е един от основните им музикални двигатели, двете банди доста си приличат стилово. Освен това, с Рейнбоу той често изпълнява песни на „Дийп Пърпъл“, като това се е случвало с трима различни  певци. Вече четири, ако имаме предвид новия певец на групата, с когото Ричи направи завръщане към рока преди две години.

Аз израснах с музиката на тези групи. Бях 14-годишен, когато за пръв път засвирих техните песни. Повечето от това, което знам за рок музиката е научено от тях. И до ден днешен предпочитам да слушам тяхна музика вместо повечето от модерните рок банди. Това не е носталгия, а чисто музикантско мнение. В песните на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ има инструментално и вокално майсторство, романтика, музикантлък, радост, тъга, философия, мъдрост, мачовщина и какво ли не още... 

От 1994 досега съм работил с Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Дуги Уайт и Дон Ейри - сегашният органист на „Дийп Пърпъл“). Истински професионалисти. Научил съм и съм получил много от работата с тях. Надявам се и аз да съм им дал поне малко.

„Кикимора“ е една от малкото групи, ако не единствената, която може да си позволи да направи такъв проект. Групата е силна, съставена от много добри музиканти, които могат да изсвирят материала. Солистът ни Александър Атанасов се справя без проблем с парчета, които дори самите Иън Гилан и Дейвид Ковърдейл вече не могат да изпеят. Аз имам музикалната култура да оркестрирам материала, което хич не е лесна задача. Свикнали  сме да работим с оркестри, а подобна симбиоза принципно си е сериозно предизвикателство както за бандата, така и за оркестъра. Не на последно място имаме щастието да имаме силен съюзник в лицето на Държавна Опера-Стара Загора, диригента Димитър Косев и директора Огнян Драганов. При такива предпоставки е съвсем естествено да реализираме този проект.“

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере.“

Йордан Радичков, български писател и драматург, роден на 24 октомври преди 97 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.