НИКОЛАЙ ИСКРОВ, в. „Сега“

Павел Васев е роден в София през 1951 г. в семейството на дипломата Ангел Васев. Завършва театрална режисура в класа на проф. Христо Христов. През годините заема различни постове - директор е на студия за телевизионни филми "Екран", заместник-министър на културата (1991 г.), председател на Съюза на българските филмови дейци, директор на Народния театър "Иван Вазов", директор на Националния филмов център, сега е директор на Българския културен институт в Москва.

-------

Миналата година вие публикувахте един критичен текст за българското кино. А в "Открито писмо" до висшите органи на властта и група кинематографисти пишете, че се случва това, за което предупреждавахте. Да не влизате в ролята на пророк?

- Пророците са мрачни животни. Ако бяха светли моите прогнози, щях да съм месия. Не съм нито едното, нито другото. Просто публикувах анализ с прогнози, които една след друга се сбъдват. Съдържанието на откритото писмо на групата кинематографисти до министъра на културата е радостно за мен, защото го предвидих. Техните искания изцяло съвпадат с аналитичните тези, които съм развил в посланието, изпратено до СБФД, наречено "Открит роман". Прогнозирах, че младите ще "отвеят" продуцентите на застоя. Е, тяхното писмо е първата крачка, ще следват нови и по-настойчиви изисквания.

Роптаете срещу продуцентите. Защо?

- Защото има неоснователна доминация на продуцентите над творците. Последствията от това са видими - с 5-6 игрални филма годишно сме се сринали до равнището на 1968 г. като обем на филмопроизводство. Трябва да има стратегия за нискобюджетни филми, чрез която киното да се развива, да се разширява кръгът на авторите и да се увеличава броят на филмите. Реагираха с пълно мълчание. Тишина. Не очакваха юнаците продуценти, че някой може да им се противопостави и да каже на всеослушание, че присвояват пари. 

Не е ли твърде остро това? Така ли е?

- Те искат нищо да не се променя, защото имат само финансови, но не и творчески интереси. И продължават да обвиняват министъра на културата, че не изпълнява закона. Единствените им искания бяха за повече пари. Размърдаха се едва като с документи доказах че по сега действащия Закон за филмовото изкуство - чл.17, няма как да се изчислява колко следва да е бюджетът за кино. 

Тоест законът куца, така ли?

- Той е ялов. Неработещ. Подвеждащ. Продуцентите успяха в едно нещо - да заблудят част от публиката, че се борят за справедливост. Така загубиха 7-8 години в безсмислени битки и подведоха много кинематографисти. Резултатът от техните напъни е едно голямо нищо. По точно - ограничен бюджет. След като се разбра, че съм прав и няма вече как да се искат повече пари, позовавайки се на чл.17-и, се започна една заблуждаваща проформа дейност за приемане на поправки в ЗФИ. Това аз наричам профанирана законотворческа самодейност. Прогнозирах тогава публично, че от това нищо няма да се получи, защото работата по спасяване на киното ни бе възложена на същите продуценти, които са заинтересовани нищо да не се променя. 

Защо са заинтересовани, всички в един кюп ли са?

- Те са "обладали" структурата за разпределение на пари от държавата за кино, в която няма система, а цари юридически и административен хаос. В работната група за проект за промени в ЗФИ отново се включиха лица, които са само от едната страна на конфликта - продуцентите. Тази комисия публикува измъчен и нескопосан проект за промени в ЗФИ, в който отново отсъства защитата на интересите на творците. Продуцентите защитават само собствените си позиции и отново искат повече пари. За себе си, разбира се.

Какво имате предвид под "защита интересите на творците"?

- Законът е ретрограден и с редица сбъркани норми. За мен бе удивително да наблюдавам как родните кинематографисти са затънали в неговото блато и не искат да направят и най-малкото усилие да се измъкнат. За кратко бях изпълнителен директор на НФЦ и се изумих колко гнила е цялата работа. ЗФИ е изцяло построен на стопански принцип и елементите, свързани с творчеството, в него въобще отсъстват. А трябва да са неговата основа. Продуцентите следва да бъдат обвързани равнопоставено с творците за правилата за съдаване на филмите така в нов закон, че да няма превес на техните икономически интереси над смисъла на художествената инвенция, над посланието към публиката. Сценарист, режисьор, художник, оператор - главните фигури в процеса на създаване на филма следва да присъстват в закона като фундамент и да заверяват със своя подпис всеки един етап от производството. И само когато са изпълнени техните художествени визии, да се одобрява разходването на средствата. Продуцентската шайка всъщност въведе монопол на публично насилие над културната общественост.

Казвате "интереса на творците". Но и аз като зрител също имам интерес. За моя интерес кой се грижи?

- Тъкмо продуцентите сториха така, че да няма никакви изисквания за разпространение на филмите, които се създават. Ако искат, ги показват, ако не искат - все едно, че няма такива филми. А са дадена милиони. Законът вменява да се защитава интересът на публиката - да са достъпни българските филми за зрителите, да могат да ги гледат. Как обаче да става това - нито дума. Главната беда днес е, че киното ни няма допирни точки с публиката и не може да изпълни мисията си. За съжаление това е "втъкано" в ЗФИ, който всъщност е предоставил еднопосочна възможност група продуценти да източват средствата за създаване на български филми, като не им вменява задължение за разпространението им. Няма ли публика, няма кино, няма смисъл. Успехите на наши и чужди фестивали са една сладка заблуда, която гали самочувствието, но не върши работа. Не може да загърбваме публиката. Това е основен интерес на творците - да влияят със своите филми на публиката. Тя пък да влияе на политиците. 

И как да ги защитим - тия права на зрителите?

- Абсурдно е, че продуцентите се пребориха да бъдат заличени от закона нормите за задължително разпространение. Това значи, че правим филми за складовете. Истината е, че голяма част от тези филми никой не ги вижда. Ще цитирам статистика на НФЦ, която компанията от Националния съвет за кино не желае да се публикува. Тя сочи, че увеличаването на средствата за българско кино е обратно пропорционално на публиката, до която достигат. През 2015 г. филми, създадени чрез НФЦ, имат 43 086 зрители, през 2014 г. - 48 409 зрители, 2013 г. - 33 092 зрители, 2012 г. - 62 609 зрители... Разбира се, че продуцентите ще пищят до бога. Да си противник на разпостранението на филмите е икономически и юридически абсурд. Ще дам паралел - Сатиричният театър получава от МК субсидия колкото за един игрален филм, около 1 100 000 лв. За една година има 75 000 зрители, с по едно представление на ден. И изкарва от билети още 800 000 лева, които стават част от бюджета му. Направете сравнение със зрителите на целокупното българско кино и тези на Сатирата, за да стане ясно колко гнила е работата. 

Сатирична е дори.

- Даже не е сатирична - фарсова е. Има един филм, който никой не е виждал - "Преследвачът на звуци" на Петър Одаджиев, но е изхарчен 1 милион. А силата на киното е в публиката. Само тя може да се справи с политиците. Да знаете случайно защо не работи законът за меценатството?

Защо?

- Просто е - онези с капиталите, които би трябвало да меценатстват, нали ще трябва да "осветлят" доходите си? И искате те да се самоубият публично? Да признаят, че са крали? Че за това именно са малко такива личности - меценати, като Цоцорков, лека му пръст, Сашо Дончев, да е жив и здрав - защото доходите им са публично достояние. Същото е със ЗФИ - няма контрол от държавата, лесно се манипулира НФЦ, и продуцентите ще продължават да клатят всеки директор на НФЦ. И няма да разрешат да се развива киното. Политическите режими никога не са обичали дейците на културата. И не само онези, които им се противопоставят, но и тези, които ги прославят. Защото за тях дори относителната самостоятелност е опасна. Единственият истински противник на безпросветни политики, прокарвани "от името на народа", е културата, защото тя е фундаментът на демокрацията. Не политиката и политиците - културата определя съдържанието на демокрацията.