"Бъдещето на Ricchi e Poveri е да пеем, да пеем и пак да пеем".

Това казват пред БТА Анджела Брамбати и Анджело Сотджу от прочутата италианска група, часове преди да излязат на сцената в зала 1 на НДК, за втори път в рамките на пет месеца по покана на BGTSC.

В продължение на повече от два часа публиката се забавлява, пеейки и танцувайките със своите любимци на песни като Che sarà, Mamma Maria, Cosa sei, Come Vorrei, Sara perche ti amo, Piccolo amore, Voulez vous danser, Se m' innamoro до най-новата – Ma non tutta la vita.

Публиката се наслаждава на нашите песни, без значение от възрастта, казва Анджело. По думите му на младите много им харесва това, че  Ricchi e Poveri предава усещането за спонтанност: „В същото време се забавляваме и ги караме и те да се забавляват“. "Освен това, ние самите също се държим като тях – твърде сме безгрижни, пейки нашите песни, и младите хора попадат в тази тоналност на безгрижността", коментира Анджела.

В София дуото бе придружено от Антонио Ругиеро – китари, Роберто Чиапета – бас, Алфредо Биондо – клавишни, и Джанпаоло Ноче – барабани. Във втората част на концерта излязоха над 40 музиканти от Софийската филхармония, които свириха под палката на маестро Алфредо Бионди. Освен диригент, той е пианист, композитор и аранжор, работил с най-големите италиански артисти.

Анджела Брамбати и Анджело Сотджу за емоцията от посещението в София, за идеалния концерт, за „Санремо“ и за бъдещето на Ricchi e Poveri.

Идвате в България за втори път в рамките на пет месеца. Толкова ли много Ви хареса у нас?

Анджела: Наистина сме тук и наистина много ни хареса. Ако и този път ни хареса, пак ще дойдем. Обещаваме!

 

Как изглежда идеалният концерт с идеалната публика на Ricchi e Poveri?

Анджело: Нашата публика е на всяка възраст. Ние предлагаме песни, които са подходящи за най-малките – както за тийнейджъри и за юноши, така и за техните родители, чичовци, лели, баби, дядовци.

Анджела: Публиката се наслаждава на нашите песни, без значение от възрастта.

Анджело: Идеалната публика е тази, която ни кара и ние се чувстваме като част от публиката. Както на сцената могат да се качат деца, не само за да ни поднесат цветя, но и да танцуват с нас, така и ние слизаме сред нашите почитатели и се забавляваме заедно.

Анджела: Идеалният вариант е всички заедно да се забавляваме.

 

Какво според харесват младите хора в музиката на Ricchi e Poveri?

Анджело: На младите много им харесва това, че предаваме усещането за спонтанност. В същото време се забавляваме и ги караме и те да се забавляват. Това са двете неща, които най-много им допадат.

Анджела: Освен това, ние самите също се държим като тях. Твърде сме безгрижни. Пейки нашите песни, младите хора попадат в тази тоналност на безгрижността.

 

Какво е за вас „Санремо“?

Анджело: Това беше за нас като трамплин, който ни лансира на музикалната сцена, когато изпяхме за първи път през 1970 година с песента La prima cosa bella. Почувствахме се невероятно, защото в момента, в който я изпълнихме, никой не ни познаваше, а на другия ден хората ни спираха по улиците и ни задаваха различни въпроси. Вече бяхме разпознаваеми фигури и лица.

Анджела: Това е невероятно усещане, защото ние намерихме своето място в картата на музикалните изпълнители, именно благодарение на изпълнението си там. Миналата година също участвахме. Надявам се да имаме възможност да участвам пак в този невероятен музикален фестивал. Усещането от това изпълнение е невероятно – не само за нас. Младите също си дават сметка какво е заглавието на песента и за това какво се пее в песента – че ще те чакам, но не цял живот, хубавите неща продължават но не завинаги, затова трябва да се насладим на момента.

 

Как виждате бъдещето на Ricchi e Poveri?

Анджело: Бъдещето на Ricchi e Poveri е да пеем, да пеем и пак да пеем!

Анджела: Надяваме се да живеем още дълги години. Имаме ги, със сигурност, така че ще продължим да пеем.

 

Бихте ли се върнали отново в София?

Анджело: Ще се върнем в с удоволствие в България и наблягаме на това, че ще е много скоро. Защото много ни харесва тук.

Андежела: Наблягам на това, че ще е много скоро!

 

Източник: Даниел Димитров, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...