Дмитрий Биков (1967) е руски писател, поет и публицист, литературен критик и преподавател по литература, политически мислител и активист, опозиционно настроен към президента Путин и съвременното ръководство на Руската федерация. Автор на биографични книги за Борис Пастернак, Булат Окуджава, Максим Горки, Владимир Маяковски. На български е издадена книгата му „Борис Пастернак“ (изд. „Рива“, 2009 г.). От 2022 г. преподава в Университета Корнел (САЩ). Министерството на правосъдието на Руската федерация добави Биков в регистъра на медиите, които са чуждестранни агенти.

---

"Портал Култура". Текстът е публикуван в сайта на "Радио Свобода"

За Путин и интелигенцията

В какво е тайната на политическото дълголетие на Путин?

- Вероятно в това, че като не желае да разбие руската матрица, той насърчава най-отвратителните инстинкти на тълпата, играе с тях и отговаря на очакванията на най-лошата част от обществото. С други думи, вместо да предложи собствена съдържателна политика, той се движи по посока на часовниковата стрелка на руската история. Този кръг според мен е последният и неговият финал е неизбежна катастрофа в много по-голям мащаб, отколкото през 1917 г. Тази катастрофа ще унищожи именно тоя тип държавност, начело на която неизменно стои сатанинстката секта на тайната полиция, тайната канцелария, опричнината, както и да се нарича тя.

Основно условие за съществуването на тази система са непрекъснатата експанзия, вътрешните репресии и външната агресия. Основно условие за поддържане на системата е патриотичната истерия и идеята за „особения път“. Това е много стара схема, която като цяло е изродена още през 1916 г. и довежда до създаването на абсолютно мъртва държавна структура. След 1917 г. тя получава галванични удари с различна тежест, но продължава да крета до 1991 г. Случващото се сега е един вид зомби апокалипсис, нейно посмъртно възкресение, имам обаче чувството, че то е  последно, защото тя не произвежда вече нито нови идеи, нито нови ценности.

 

Правилно ли разбрах, че Путин успя да се нагоди ловко към тайните и явни желания на руснаците?

- Няма нужда да се нагажда ловко. За да се промени ходът на историята е необходима ловкост, но за да се възпроизведе и повтори нейният ход, не е нужна такава. Във всеки случай схемата на руската държавност, тези циклични повторения са възможни, докато в Русия съществува механизмът за нейното възпроизводство – интелигенцията.

Интелигенцията е изцяло руска прослойка, нея я отглеждат само за да движи системата напред, но в някакъв момент тя влиза в непримиримо противоречие с нея. Тогава настъпва социален взрив и те [интелигентите] загиват. И този парник, построен за интелигенцията, бива отново пробит от палма. Това е схемата на Гаршин в неговата много мъдра приказка Attalea princeps. Има една палма, която расте в оранжерия, после в някакъв момент пробива оранжерията, която е ниска, архаична и със стъклен покрив. Палмата се устремява към ледения въздух и умира. А парникът се възпроизвежда в нов мащаб, само коминът е по-нисък и димът – по-горещ. Такава е цялата история на руската държавност. Това се вижда най-ясно и разрушително през ХХ век.

Тази циклична схема: революция – замразяване – размразяване – застой, се повтаря в продължение на шест века, започвайки с опричнината[1] на Иван Грозни. Между другото, тогава също има интелигенция, Избран съвет, който влиза в конфликт със системата, предизвиква репресии върху себе си и държавата се променя. През зрелия период на Иван Грозни е било невъзможно дори да се споменават Силвестър[2], Адашов или опричнината. Това вече довежда до пълен крах на държавата. Следва Смутното време, а след това – възпроизводство.

В някакъв момент обаче силите на обществото се изчерпват и сега Русия вече не възпроизвежда тази интелигенция, няма откъде да я вземе. Тя, разбира се, би влязла в конфликт с путинската системата, би я сломила, би погубила себе си, но уви, вече я няма: научиха се или да я затварят, или да я пречупват. Затова системата на Путин ще загине без шанс да се възпроизведе, тя просто ще рухне под собствената си тежест – под тежестта на агресията или некомпетентността. Колко скоро ще се случи това, не знам, но признаците за този колапс вече се виждат, защото на всяка стъпка тази система взема все по-неадекватни решения.

 

За самоунищожението

Историята ни показва, че за последните 100 години руснаците са една от най-самоизтребващите се нации. Гражданската война, сталинските чистки, разкулачването – милиони загинали, Втората световна война, където един от подстрекателите е Сталин, след това войната в Афганистан, двете чеченски войни, сега Украйна и много други.

- Съвсем правилно. Но за да се възпроизвежда, тази система се нуждае от външна война. Тя мотивира Русия, като създава представата, че страната е обградена от врагове, че е остров, заобиколен от всички страни от НАТО, или, бих си позволил да кажа, остров, заобиколен от всички страни от бъдещето – а то не трябва да идва. В крайна сметка всяка спецслужба е агент на миналото, тя съществува, за да предотврати бъдещето. В съвременна Русия, за да предотвратят идването на бъдещето, постоянно го хвърлят в пещта на поредната война.

Войната е едно от условията за възпроизводство на системата на етап замразяване, тя е абсолютно необходима, както е била необходима и на Александър I война вместо реформи. В резултат на това всички реформи на Сперански са отложени с 50 години, а планираният крах на крепостничеството е реализиран не през 1811 г., а през 1861 г. По същия начин Путин се нуждае от външна война, за да премахне всяка социална критика и всеки социален растеж, и да хвърли най-активната част от населението и младежта в пещта на тази война.

Тази война и тези чистки, невротизацията на населението, постоянният страх – това са галваничните удари, които съживяват един труп. Но дори късният сталинизъм е интелектуален титан в сравнение със съвременния руски режим. Сталин поне е четял книги, поне онези, които е награждавал. Това, което говори и прави Владимир Путин, е вече някакво пълно мъртвило, тотално отсъствие на живи интонации. Видяхме как общува с момичето, с което благоволи да се срещне: той изобщо няма за какво да говори с нея.

Възраждането на системата върви с бързи темпове. И тук можем само с дълбока тъга да си помислим, какво ще струва на руснаците поредният, окончателният колапс. Той вече им струва много – хората умират в тази война. И ми е жал за всички мои сънародници, защото все пак съм роден и съм се клел в Съветския съюз, затова и украинците са мои сънародници. Дори заблудените, безкрайно перверзните и измъчени хора са все пак живи, а живите имат шанс за развитие. След смъртта, както знаете, е изключително трудно да се поправи това, което вече е направено, поправянето става по други начини и не тук.

Много ми е жал за руснаците при мисълта колко животи са разбити. В крайна сметка пречупени са не само украинските съдби. Откраднати са и огромен брой руски животи. Това са хора, които напуснаха домовете си, които искаха и можеха да работят за доброто на своите страни, но сега работят за благото на други. Тази система изяжда живите и от двете страни. И докато нейната огромна, чудовищна, непоправима вина пред Украйна и останалия свят лежи на везните на историята, не можем да отречем, че нейният колапс ще бъде много травматичен за самите руснаци. И с ужас си мисля за онова Смутно време, може би не много дълго, което им предстои след Путин.

 

За политическата емиграция

Дали днешните политически емигранти няма да повторят съдбата на бялата емиграция: след десет години ще се разпръснат и ще бъдат напълно забравени?

- Съдбата на бялата емиграция е разнообразна. Значителна част от нея се разтваря, адаптира се, става част от западната култура, като Стравински, Шаляпин или Рахманинов. Други се връщат. Съдбата на завърналите се е изключително тъжна. Говоря преди всичко за Святополк-Мирски, за Устрялов[3], за „скитите“, „сменовеховците“ и „евразийците“. Това е огромно движение, което не трябва да се пренебрегва. Това струваше живота на Сергей Ефрон, както и на Марина Цветаева, чиято съдба беше разбита.

Много завърнали се руснаци днес с гордост говорят за това, че не могат да живеят без Патриаршеските езера, без родната Москва. Върнали се и се огледали – наоколо само щастливи лица. А аз през цялото време си спомням писмата на Али Ефрон, която пише на приятелите и майка си (Марина Цветаева) във Франция колко е щастлива, как била на Червения площад, как ходила на първомайската манифестация. Москва през 1936 г. била много весела, а дори и Москва през 1937-а, ако вярваме на Фойхтвангер.

Една трета от емиграцията започва да се връща по-късно, в сравнително „вегетарианските“ времена, или през 60-те години, като Шагал, или след войната, когато е давано гражданство и мнозина завърнали се загиват. С други думи, съдбата на емиграцията не е монолитна, но при емиграцията има няколко етапа. Те имат време да наблюдават колапса на системата, която ги е прогонила, краха на съветския проект. Това се случва не през 1985 г., а през 1929 г. След НЕП-а не остава нищо съветско. Гвардията на Ленин е напълно унищожена още през 30-те години. Тези хора успяват да видят краха и смъртта на всички, които са ги прогонили.

При това съветският проект е на 70 години, а проектът на Путин не само няма седемдесет, но подозирам, че дори няма седем. Затова значителна част от емиграцията ще се изправи пред доста трудно предизвикателство: или да се завърне и да се опита да съживи тези руини, или да си каже: „Това е мъртво място. Аз ще си живея живота“. Мисля, че тези, които са над 50, като мен, ще тръгнат. Те все пак са живели в Русия повече от половин век. За тези, които са на 30 – не съм сигурен.

 

Откъде идва оптимизмът?

Дмитрий, някои хора смятат, че властта на Путин днес е железобетонна и няма никакви пукнатини. Защо сте на обратното мнение?

- Какъв железобетон? Прогнозата на това заболяване зависи единствено от тежестта на боледуването. А хората, които живеят там, все повече губят двете основни неща, които определят устойчивостта и жизнелюбието. Преди всичко в Русия няма стратегия за бъдещето, тя се изразява само в едно – ние ще нанесем ядрен удар, имаме „Орешник“, след Украйна ще се заемем с Балтика… Тоест това е разширяване на външната агресия, експанзия. Никой не се съмнява, че това ще бъде така. Тук прогнозата е или ядрен удар, който светът едва ли ще толерира, а в ядрена война срещу целия свят Русия няма много шансове, или колапс на икономиката под въздействието на непрекъснатата война. Тук има различни варианти, но нищо особено розово не се очертава.

Не виждам никакви идеи нито за ново образование, нито за нова култура. Цялата култура се основава на отмяна и забрана. Трябва да отхвърлим Запада, да унищожим Санта Клаус, да слушаме изключително руска музика. Е, всичко това се е случвало и преди! Пътят на изолацията и внушенията за национална изключителност е абсолютно пагубен. Между другото, Третият райх, който Русия усърдно имитира, също се обяви за хилядолетен, но не му се получи много добре.

Втората черта, която е много характерна за умиращите режими, е пълната липса на емпатия и вътрешна солидарност. Когато видя пред себе си монолит, макар и изкуствен, макар и фалшив, но все пак единен, усещам някаква воля, решителност. Но не виждам нищо подобно в Русия. Виждам доносничество, страх, диво злорадство. Малцина руснаци посрещнаха без злорадство новината, че Кеосаян е в кома. Все пак някога беше талантлив човек, поставяше мюзикъли… Той невинаги е бил Симонян, той беше друг човек, който се прероди във водещ на „Международна дъскорезница“, предаде и таланта си, и името на баща си, и цялото благородство, което можеше да има в тази династия. Сега името Кеосаян се свързва не с „Неуловимите отмъстители“, а с „Международна дъскорезница“ и това е много страшно.

Всяко злорадство е тежък грях пред Господа. Но аз не виждам руснаците да обичат своите пропагандисти. Те наблюдават тяхното санкциониране, тяхното изчерпване и ротациите им с разбираемо злорадство. Но това е доста повърхностна емоция. Тази система се строи върху разбирането, че през цялото време някой трябва да бъде изхвърлян през прозореца върху копия и изяждан. Тази система се храни с репресии. Естествено, в условията на непрекъснато търсене на нови мишени е доста смешно да мечтаем за някаква солидарност, да се надяваме на някакво единство в обществото.

Имам ясното чувство, че липсата на тези две неща – монолитност и план за бъдещето – показва, че тази система няма бъдеще. Но дори оптимизмът ми да е погрешен, пак би било напълно несъвместимо с моите правила да бъда от другата страна.

 

За путинското „движение“

Путин обобщи резултатите от годината в телевизионна „пряка линия“. Можем да кажем, че най-накрая той назова причината за войната в Украйна: „Скучно ни е. Застой. Искаме някакво движение“? Или това не е казано заради красивата фраза?

- Само заради едната красива фраза! Всички знаем причината за войната в Украйна. Системата не може да оцелее без външна война. Трябва да запалим света от различни страни, като Сталин. Всички опити на Путин да разпали световна война, предприемани редовно от 2014 г. насам, в крайна сметка доведоха до разрастването на раковия тумор върху тялото на Европа. Войната не може да завърши с победоносен удар и там се насочват все по-големи руски сили и руски пари. Беларус автоматично е въвлечена в тази война. Европа вече е въвлечена в нея, независимо дали го иска, или не, особено ако Доналд Тръмп настоява „спрете да експлоатирате Америка, нека експлоатираме Европа“. Въпросът е доколко в света ще сработят антифашистките сили, както на Запад през 40-те години.

 

Русия заслужи ли си Путин – като холера или като испански грип, или като природно бедствие?

- Има такъв израз: „Русия изстрада марксизма“, който според мен се приписва на Ленин. Е, Русия изстрада и Путин, разбира се. Има различни начини за разрешаване на кризи. Понякога Господ изпраща Сина Си, който решава проблемите. Той се справя по този начин с падналия Рим, слагайки край на съдбата му с християнството. Понякога ми се струва, че Той действа на принципа „опитахте и се убедихте“. Ето, каквото искахте – това получихте. След Путин вече никой няма да може да каже: „О, не ни даваха“… Дадоха ви 25 години пълна стабилност, идеална петролна конюнктура, никой не ви се пречкаше и сега направихте, каквото направихте. Никога вече руска партия няма да може да прокарва идеята за национална изключителност. Струва ми се, че Господ изпълни мечтите на консерваторите по целия свят, като им показа, че освен бъдещето друг изход няма.

 

Какво ще събори режима?

Колко още хора трябва да жертва Путин на бойното поле, за да въстане руският народ и да каже: „Стига!“?

- Не знам. Знам само, че в тази система няма никакви ресурси за самопромяна или самоспасение. Тя не може да се самовзриви като Съветския съюз, не си е подготвила такива гробари като дисиденти, интелигенти и „перестройка“. За нея няма „перестройка“. Тази система може само да рухне окончателно. Тя е прекъснала всички механизми за реформи. В този смисъл режимът наистина е стоманобетон. Следователно тази система не я очаква нищо друго, освен крах.

Руснаците не могат да вдигнат въстание, което да разбие тази система, просто защото страната се ръководи от чекисти, които не жалят никого. Дори „руски Тянанмън“ би бил идеална ситуация – също толкова жестока и кървава, но сравнително добра. Руснаците няма да тръгнат на смърт в такива количества, разбирайки напълно, че уличната политика в Русия е приключила. Следователно няма да има срив, няма да има никакво въстание. Тази система няма да загине в резултат на революция.

Но бих искал да ви напомня, че предишните руски системи също не са унищожени след революции. Не трябва да се счита, че Октомврийския преврат е революция. Революциите са придружени от разрушаването на Бастилията и пълно преобразуване на империята. В Русия мостът се преобръща във въздуха и пада на първоначалното си място. Империята е възстановена през 1922 г. Не се променя устройството на държавата, не се появява федерализъм, не се появяват местно самоуправление, критика, парламент, свободи и всичко това продължава, както винаги, два месеца. Това е причината да не може да се говори за някаква революционна промяна. Системата трябва да рухне под тежестта на собствената си некомпетентност.

 

Ако бунтът отдолу е невъзможен, тогава историята ще бъде променена от някой мисионер? Много хора смятат, че руснаците са пропуснали шанса си с Навални. Историята на Русия не може да бъде променена от т.нар. „обикновен електротехник Лех Валенса“.

- Защо? Лех Валенса може да се появи след сътресения и да изплува от тези мътни води. Може да излезе от армията на безразличните и да се превърне в гробокопач на режима или по-скоро инициатор на пуч като този на Пригожин. Може да е реформатор, който пристига като Ленин в бронирана кола и говори от бронирана кола.

Може да е някой от младите хора, които се появяват в Русия. Може да е някой от „крайморските партизани“[4] или някой от селските учители, или пък от местните интелигенти. А ако е някой от политическите емигранти, за бога, той ще се появи със знаме в ръка. Само се надявам, че този човек няма да се опита да създаде Извънредна комисия (ЧК) с първия си указ. Не мисля, че той дори ще опита, тъй като всичко ще бъде компрометирано до краен предел. И точно след Путин, който според моята интуиция просто ще изчезне, ще се разтвори, а къде ще отиде, ще разберем след 20–30 години, би бил невъзможен човек, който да възстанови системата.

 

Сещам се за стария израз: „За да видиш нещо хубаво в Русия, трябва да живееш много дълго“.

- Не много дълго. Просто се запитайте: наистина ли искрено вярвате, че режимът на Путин може да продължи още десет години?

Съмнявам се, че някога ще мога да се върна в Русия.

Може би не го искате достатъчно. В крайна сметка Господ обикновено се опитва, както е казал Марк Твен, да слуша тайните молитви на сърцето. Честно казано, дори и аз не мисля много за това. Ще дойда, за да видя триумфа на някои от моите прогнози и гибелта на някои мои врагове. Наистина, аз никак не вярвам, че бих могъл да живея на едно място. Но в това, че ще се върна, изобщо не се съмнявам.

Дмитрий, представете си, вие се връщате и се оказвате на една площадка с някой войник или офицер, който се е върнал от войната в Украйна и очаква почит и уважение, а вие не му оказвате почит и уважение.

- Мисля, че когато се върна, тези хора или ще са променили радикално мнението си, или много от тях просто ще са успели да се пречупят един друг в тази суматоха. Едно нещо е абсолютно ясно: такава голяма територия като Русия не може да изчезне или напълно да деградира заради такива нищожества, каквито я управляват сега. Русия няма да отиде никъде. Няма да умрем всички, но всички ще се променим.

 

Превърна ли се Путин в герой на гръцка трагедия? Или е твърде незначителен за античната литература?

- Да, ако го считаме за епизодичен персонаж от гръцка трагедия, в която според Бродски умира не героят, а хорът. В такъв случай, разбира се, Русия преживява гръцка трагедия. Огромната система, която е устояла шест века, се срива под въздействието именно на античната съдба. А античната съдба, както знаем, не е сантиментална, а безпощадна. Това, което се случва с Русия, е трагедия. Друго важно нещо е, че в гръцката трагедия, за разлика от класическата например, от трагедията на Шекспир или от трагедията на Шилер, героят винаги получава това, което заслужава. При Шекспир милостта е възможна – на Лир са му простени страданията. А в античната трагедия няма такава сантименталност, затова мисля, че Владимир Путин няма да има епична или трагична съдба. Като епизодична фигура в руската история, той просто ще изчезне някъде в нейната необятност. Ще бъде като в пророческия роман на Проханов „Господин Хексоген“, в който героят сяда в пилотската кабина на бомбардировач и изчезва.

 

Сталин оставя след себе си милиони сталинисти. Ще остави ли Путин след себе си путинисти или днешните фенове ще го изтрият от паметта си?

- Той направи всичко възможно, за да компрометира максимално идеята за „особен път“. Няма да останат никакви путинисти. Хората ще заличат историческите свидетелства и с последни сили ще заличат от паметта на своите съвременници това, което са направили. Това е абсолютно неизбежно. Друг е въпросът дали ще успеят и ще избегнем ли мащабен съд? Процес като този в Нюрнберг не би навредил. Просто ми се струва, че всички усилия трябва да бъдат насочени не към този процес. Нека Украйна се заеме с този процес и с организацията му. А Русия трябва да мисли какъв модел да предложи, как да се спаси. Когато капитанът е потопил кораба, в лодките не се организират съдилища, а изгребват водата. Е, ще трябва да изгребваме, и това ще бъде дълъг и мъчителен процес. Надявам се да участвам в него.

 

Това вече не е Путин…

Путин сладострастно се наслаждава на чуждото страдание, както често казват експертите за него. Забелязвате ли това?

- Не съм общувал лично с него. Трудно ми е да кажа какво му харесва. Знам, че не се наслаждава на добрата храна, виното и общуването с прекрасни жени. Но очевидно  се наслаждава на масовите убийства. Трудно ми е обаче да съдя. Видях, че подигравателна усмивчица започва да играе по подпухналото му лице, когато заговори за масова разправа или крилати ракети. И тогава с някакво особено сладострастие разтваря краката си пред седящите пред него журналисти, сякаш им позволява да стигнат до извора на благодатта.

Може да се говори за някакво садистично удоволствие в неговия случай, но това вече не е Путин. Той отдавна е пуснал в себе си някаква страшна същност, която управлява Русия, троли Господ без някакво негово участие. Той не беше толкова значима душа, а сега тази същност е отдавна изядена, останала е празна кожа, изпълнена с абсолютно зло. Управлява дяволът, който влезе в него и не срещна никаква съпротива. Това стана ясно за първи път по време на мюнхенската му реч. Мисля, че тогава той се прояви.

 

140 милиона души се оказаха заложници на този Путин. Мек пластилин ли е руският народ, от който можеш да направиш войници като Урфин Джюс, или пък да изваеш европейска цивилизация с общочовешки ценности?

- Мисля, че заложниците са около 8 милиарда, а не 140 милиона. Всички са заложници на човек, който е постоянно готов да натисне бутона и непрекъснато повтаря: „Защо ни е свят без Русия?“

Второ уточнение. Тъй като руският народ се е променил много. В процеса на възпроизвеждане на тази историческа схема той, подобно на влак, който се движи в кръг дълго време, губи вагони. Струва ми се, че руският народ днес няма нищо общо с руския народ, който заварих през 70-те години. Тогава именно народът се превръщаше в интелигенция или, както казва Солженицин, в „образовани хора“. Тези хора бяха критично настроени към властите, осъждаха доносите и създаваха нов фолклор. Тогава Новела Матвеева написа знаменита статия за това, че сме получили нов тип народ – интелигентен, културен народ.

Този народ беше напълно унищожен през 90-те години и началото на XXI век. Днешното население на Русия се е отказало от всякакво участие в собствената си съдба. То или се е разпръснало, или не прави нищо, или е натикано в железни и бронирани килии. Сега е изключително трудно да се говори за руския народ и за неговата свобода, както е трудно да се говори за свободата на жена, която е редовно изнасилвана.

 

За Зеленски

Написахте книга за Владимир Зеленски – „VZ. Портрет на фона на една нация“. Цитирам: „Зеленски – неочаквано за самия себе си, насочи XXI век по правия път. Той се оказа инструмент на същия този Абсолют, в чието съществуване светът вече почти не вярваше, покварен от неспособността да прави разлика между доброто и злото и от мита за всеобщата корупция. Герой, защитил нашата човечност“.

- Зеленски безусловно е герой. Днес той трябва да направи фатален избор. От тричасовото му интервю ми се струва, че е объркан човек. В същото време той продължава да бъде страхотен актьор, блестящо демонстриращ на публиката различните етапи от трансформацията на героя. Дори и да не е винаги верен на себе си, винаги е ясен и разбираем. Какво ще стане по-нататък, не знам. Зеленски има шанс да остане герой, ако не се кандидатира за втори мандат. Има шанс да се превърне в диктатор или основна сила на корупцията, ако се кандидатира за втори път. Ако той чувства отговорност за държавата и не може да я напусне, това е трета история. Смятам, че трябва да удържи на думата си и да не се кандидатира за втори мандат. Но ако го направи, украинското общество ще бъде изложено на много сериозен риск. Не ни остава нищо, освен да се надяваме. Както каза Зеленски, „нашият Майдан ще подреже крилете на всеки дракон“.

 

Значи смятате, че Зеленски трябва да остане в историята, ако успее да сключи мир или примирие с посредничеството на САЩ?

- Знаете, че във военно време избори в Украйна са невъзможни по конституция. Не знам с чие посредничество ще преговаря той. Но за мен несъмнено е по-добре Зеленски да се върне към професията си и да снима в Холивуд (мисля, че дори след пожара цял Холивуд ще бъде на негово разположение) биографичен филм „Зеленски“. Трагичен фарс за това, което не се е случило – да речем, какво би станало, ако беше избягал от обсадения Киев. А на финала да каже, подобно на Христос на Скорсезе: „Свърши се“. Готов ли е да заснеме нещо подобно? Не знам. Може ли той днес да слуша някакъв режисьор? Не знам. Но зная, че това би бил най-добрият сценарий. Ако не, ще съжалявам много, че героят на поредния мит, може да се каже, един от главните герои на европейската съпротива, завършва толкова печално.

Винаги съм се молил: „Господи, дай ми сили да разпозная фашизма и да не застана на страната на Мусолини, както е направил навремето Мережковски“. Дистанцирах се от сегашния фашизъм, напуснах страната и няма да имам никакви контакти със сегашната руска власт. Ако усетя, че Зеленски също еволюира към тоталитаризъм, ще имам смелостта да завърша втория том на „VZ“.

 

За Навални

Библейски персонаж ли е Алексей Навални?

- Навални е, разбира се, христологичен персонаж на руския мит, но дали е с библейски мащаб и дали действително Навални е имал шанс да основе нова вяра в Русия – това не знаем. Знам, че Навални беше смел, красив, самоотвержен човек, който бе убит от негодници и подлеци и за тях няма оправдание. Нека писателите на бъдещето се занимават с литературни асоциации. Радвам се и се гордея, че Русия ще им предостави такъв материал.

 

Но вие написахте книга за Владимир Зеленски, за политиката, а Алексей Навални, който също е политик, при това руски…

- Навални се справи с тази задача и написа книгата „Патриот“, която се преърна в световен бестселър.

 

Вие лично имахте ли някакви надежди свързани с Алексей Навални?

- Несъмнено.

 

Какво си отиде с този човек?

- Той бе последният политик в Русия, способен да постигне споразумение. Владимир Путин би могъл да преговаря с него. Мисля, че приемникът на Навални, следващият лидер на опозицията, ще води с Путин само такива преговори, каквито е водил Александър Блок с членове на Временното правителство или с членове на царския кабинет, когато пише книгата си „Последните дни на императорската власт“ и когато е секретар на комисията, разследваща техните престъпления.

Мисля, че бъдещото руско правителство няма да води никакви преговори с днешната руска власт. Гражданска война или смут – това, за съжаление, не е сценарият, при който могат да се обсъждат взаимни гаранции.

 

За Чубайс

Как виждате фигурата на мълчаливия днес Анатолий Чубайс, един от влиятелните чиновници през 90-те години?

- Персонаж на братя Стругацки. Те имат подобен герой – Даниил Логовенко – човек, който се опитва да изгради система на бъдещето в Света по пладне. Той създава Институт на чудаците, както го нарича, убежище за хората от новия вид. Струва ми се, че Чубайс е Логовенко. Той се опита да създаде нещо ново, но доколко успешно беше и какво успя да направи в „Роснано“, не знам.

Чубайс е твърде умна и силна фигура, за да бъде просто грабител на социалистическата собственост. Мисля, че „Роснано“ беше замислен като интелектуален резерв за Русия на бъдещето. Този резерв не се получи. Добре е поне, че Чубайс успя да избяга и да скочи от това колело. Той можеше да стане един от облагодетелстваните от войната, но това не се случи. Ще прочета мемоарите му с удоволствие.

 

Остана ли в историята като неудачник?

- Не знам. Историята не е приключила. Той влезе жив в историята и това е много голяма победа в съвременна Русия. Не мисля, че мнозина ще успеят да скочат от путинския „Титаник“ и да оцелеят.

 

За писателите

Дали писателят Захар Прилепин е неуспял Хемингуей? Затова ли е толкова кръвожаден?

- Какъв Хемингуей! Той е Горки, с всичките проблеми на Горки, с близостта му до властта, която го погубва, с желанието да бъде организатор на литературния процес при пълна загуба на литературните способности. Прилепин не ме интересува. Написах книгата за Горки с интерес: „Съществувал ли е Горки?“ Но въпросът „Съществувал ли е Прилепин?“ изобщо не ме интересува. По принцип предпочитам да не говоря за мъртвите – нито добро, нито лошо. А той ми прилича на мъртва фигура. Но във всеки случай, докато човек е физически жив, той има шанс да се прероди и да се покае. Може би тук има такъв шанс. Друг е въпросът дали някой ще повярва в това покаяние.

Днес в Русия има велики писатели и те са там, където винаги са великите писатели – в затвора. Това са Беркович и Петрийчук[5]. Освобождаването им е насъщна необходимост. Надявам се, че тази година ще се случи най-важното – тяхната размяна, и великата поетеса Беркович и великата драматуржка Петрийчук ще бъдат свободни. Именно тяхното бъдеще, за разлика от бъдещето на Прилепин, Колобродов и други като тях, ме интересува.

 

За Доналд Тръмп

47-ият, а преди това 45-и президент на Съединените щати, Доналд Тръмп, продължава отчаяно да троли света. Той предлага да се преименува Мексиканския залив на Американски, да приеме Канада като 51-ви щат, да купи Гренландия, за да я направи отново велика. Какво очаквате от Тръмп, един напълно непредвидим политик?

- Мисля, че той е напълно рационален човек, че целият този карнавал има за цел да отвлече вниманието на света и Америка от нещо по-значимо. А кое е това „по-значително“ и какви са тайните планове тук, дали цялата му политика ще се състои в диверсионни маневри, или ще има какво смислено да предложи – това мисля ще разберем още през февруари, март. Съдейки по темпото, с което той се зае с това, не мисля, че това е тролене, мисля, че това е доста сериозна програма за завладяване на света или поне за разрушаването му. Мисля, че след две години повечето от сегашните му пламенни поддръжници ще бъдат горчиво разочаровани.

---

[1] Опричнина – в руската историография част от държавната политика на Иван Грозни от 1565 до 1572 г., която се свежда до прилагането на извънредни репресивни мерки, конфискация на имущество и земи на дворянството и църквата в полза на държавата, борба срещу предполагаемата измяна сред болярско-княжеското съсловие, изразяваща се в масови екзекуции. Опричнината се счита за период от историята на Русия, когато функционирането на самодържавната власт приема формата на терористичен деспотизъм.

[2] Протопоп Силвестър започва духовната си кариера в Новгород, след което става свещеник в Благовещенската катедрала в Московския Кремъл. По време на Московския пожар и въстанието от 1547 г. произнася изобличителна реч срещу младия Иван IV (Грозни), която е приета благосклонно и прави Силвестър близък довереник на царя. Заедно с Алексей Адашев е водач на Изборната рада. През 1553 г., по време на тежко заболяване на царя, Силвестър става близък с царския братовчед княз Владимир Старицки, който е претендент за престола. През 1560 г. се появяват слухове за неговата причастност към смъртта на царица Анастасия и Иван Грозни го изпраща в Кирило-Белозерския манастир, а оттам и в Соловецкия манастир, където према монашеско пострижение. Прекарва остатъка от живота си в северни манастири, изповядвайки философията на нестяжението.

[3] Николай Василиевич Устрялов – руски юрист, философ, политически деец. Наричан е основоположник на руския националболшевизъм, идеолог на т.нар. сменовеховство. По време на Гражданската война Устрялов е на страната на белите. По-късно стига до извода, че болшевиките са единствената сила, способна да възстанови мощта на Русия, и започва да подкрепя Съветския съюз, който според него е като репичка – червена само отвън, но бяла отвътре. Арестуван е на 6 юни 1937 г., а на 14 септември Военната колегия на Върховния съд на СССР го обвинява в „шпионаж, контрареволюционна дейност и антисъветска агитация“; застрелян е същия ден.

[4] „Приморски партизани“ (също „Полицейски ловци“ , „Банда приморски партизани“ , „Банда Приморская“, „Банда Киров“) е неофициалното име на група, чиито членове са признати за виновни от съда в бандитизъм и в извършване на тежки престъпления в Приморски край, по-специално срещу служители на Министерството на вътрешните работи, през февруари–юни 2010 г. Неформалният лидер на групата е Андрей Сухорада. В средата на юни 2010 г. групата е напълно неутрализирана: двама от ръководителите се самоубиват, а останалите четирима са задържани. През юли 2010 г. всички оцелели членове на групата са обвинени в убийство, бандитизъм, незаконен трафик и кражба на оръжие, кражби и грабежи. Тъй като групата се укрива от служителите на реда в тайгата, нейните членове започват да се наричат в Приморския край ​​„партизани“. 

[5] Т.нар. „театрално дело“ срещу Светлана Петрийчук и Женя Белкович е наказателно дело поради „оправдаване на тероризма“, образувано от Главното следствено управление на Следствения комитет на Руската федерация в град Москва на 10 април 2023 г. въз основа на видеозапис на четене на пиесата „Финист, ясен сокол“, публикуван в интернет. Подсъдими по делото са драматуржката Светлана Петрийчук и режисьорката Женя Беркович. На 8 юли 2024 г. съдът признава Евгения Беркович и Светлана Петрийчук за виновни и ги осъжда на шест години лишаване от свобода в наказателна колония с общ режим.