Яна Титова (40) e българска филмова режисьорка и актриса. Завършва музикалното училище в Пловдив, а през 2007 година актьорско майсторство в НАТФИЗ. Играе в Народен театър „Иван Вазов“ в постановки като „Полет над кукувиче гнездо“ и „Три сестри“. Заради ролята си на Ирина в произведението на Чехов получава награда „Аскеер“. Режисира "Диада", "Татковци – сериал, "Лъжите в нас" – сериал, "Доза щастие", "Откраднат живот"

-----

АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

Как Ви изглежда България в началото на новата година?

- Оптимистично съм настроена. През последните няколко месеца наблюдавам, че нещата може би вървят към промяна. Тя ще бъде много бавна, но самият факт, че се появяват хора, на които мога да разчитам и да гласувам доверие, ми дава оптимизъм. 

 

В последния Ви филм “Диада” главната героиня е събирателен образ на жертвите на дълбоките проблеми в обществото ни - от корупцията до лошото образование. Какво трябва да направим, за да няма повече деца като Дида?

- По-реалистично е да работим за това да има все по-малко подобни деца. Трябва да извървим много дълъг път. Първата стъпка е да разпознаем проблема като такъв. Вярвам, че този диалог е започнал. Със сигурност трябва реформа в образователната система, със сигурност трябва реформа в начина, по който учениците усвояват материала. Промяната на качеството на образованието може да промени истории като тази на Дида. Бъдещето на България в момента е в класните стаи. От нас зависи какви възможности ще му дадем да изразява себе си. Децата трябва да започнат да мислят и образователната система трябва да работи за това. 

 

Същото важи и за учителите. 

- Разбира се. Без да съм експертка, чета много по въпроса и виждам, че това, което работи в други страни, е системно да бъдат подлагани учителите и директорите на опреснителни курсове и нов тип обучения. Нещо, което в България или не се прави, или се прави на отделни места самосиндикално.

 

Друг аспект от филма е насилието. То се превърна в една от големите теми в България през 2023 година покрай случая с Дебора от Стара Загора и другите брутални убийства. Извървяхме ли една крачка напред?

- Според мен, да. Това е припознат проблем, а проблемът е много голям. Все повече се говори за това, че хората, които са подложени на насилие, имат избор. Така трябва да започнем - хората в подобна позиция да знаят, че имат избор и има към кого да се обърнат. Както и, че това не е нормално. Когато си в позицията на жертвата, ако това ти се случва всеки ден, започваш да го възприемаш като нещо нормално или като собствена грешка - че ти не правиш нещо правилно и затова го заслужаваш. Много е важно да говорим постоянно, за да може хората наистина да придобият усещането, че това не е нормално. 

 

 И докато по темата за насилието сякаш намерихме път към обединение, по други обществени въпроси изглеждаме все по-разделени. Демонтирането на Паметника на съветската армия се превърна в символ на това разделение. Какъв е пътят към диалога?

- Липсата на диалог е резултат от всичко, което ни се случва в последните години. И отново се връщам към образованието - образователната система не насърчава изразяването на мнение и воденето на дебат. Изслушването и чуването е нещо, което се учи. Берем си плодовете на образователната система и няма как да е иначе. Но можем да го променим. 

 

 “Диада”, “Уроците на Блага”, “Васил” - все български филми, които бяха отличени на международни фестивали през 2023 година. Как изглежда българското кино днес?

- В последните няколко години българското кино започва да придобива доста сериозен облик в световен мащаб с малко, но много ярки примери. Мога да говоря повече за собствения си филм - това, че Маргарита Стойкова беше номинирана за “Изгряваща звезда” на европейското кино е голям пример. Без всички други филми, които преди нашия подложиха тази основа - че българското кино си заслужава, това нямаше как да се случи. Тези натрупвания, колкото и да са малки, са много качествени. Благодарение на тях нашият филм успява да постигне това. Колкото повече сме обединени около идеята да правим кино, толкова по-голям шанс имаме за по-голямо разпознаване. Наградите са много важни точно с тази цел. Но ние трябва да имаме възможност да правим кино, за да продължи тази тенденция. Пожелавам си разделението в кино средите да бъде спряно, защото то вреди цялостно на българските филми. 

 

Какво си пожелавате през 2024 година?

- Да сме здрави. Семейството ми и хората около нас. Както и да имаме здравия разум да правим правилните неща. 

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.