Като малка свири на пиано, а по-късно се занимава с пеене. Всичко се променя на един спектакъл, когато е на 13-14 години.
„Един мой съученик участваше в детска формация в Пловдив. Отидох да гледам него. Бях абсолютно омагьосана... Аз не спрях цяло лято да мисля за този спектакъл. За мен беше абсолютно ясно, че натам ще се насоча.“
Тя е Яна Титова. Родена е в Пловдив. С пианото се захваща от четиригодишна, а после продължава и с пеенето. След гимназията влиза в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където учи в класа на проф. Атанас Атанасов.
Пеенето все пак се оказва много полезно, защото, след като завършва академията, получава възможност за изява в Младежкия театър „Николай Бинев“, където тогава се поставят множество мюзикъли.
Постепенно се утвърждава и достига до сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Там играе в хитови постановки като „Полет над кукувиче гнездо“ и „Три сестри“. Заради ролята си на Ирина в произведението на Чехов получава награда „Аскеер“.
По-голямата награда обаче е запазена след едно от участията ѝ в „Полет над кукувиче гнездо“. Тогава на служебния вход на театъра актьорът Стоян Алексиев, който също участва в постановката, я запознава със сина си Александър, който също е актьор.
„Той се обърна и каза: „Яна, ела да те запозная с Алек. Аз отидох и край, това беше“, разказва години по-късно Титова. И двамата твърдят, че любовта им е от пръв поглед.
Титова се справя много успешно и в киното. Дебютът ѝ е във филма на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка“, а за играта си в него получава Наградата на Българската киноакадемия за поддържаща роля.
След участието и в „Лов на дребни хищници“ на Цветозар Марков пък получава „Златна роза“. По-късно се снима и в „Кецове“ на Валери Йорданов.
Постепенно в нея се прокрадва и нова страст – да режисира и създава сценарии. Затова и се записва в магистърска програма по кино и телевизия в Нов български университет.
Между всички успехи обаче тя решава да предприеме изненадваща стъпка – мести се в Лондон, за да живее заедно с любимия си Алек. Години по-късно в интервю тя определя това като „първия си милион“.
„Първият ми „милион“ беше решението ми да напусна Народния театър и да тръгна по света, така да се каже. Това е най-категоричната крачка, която съм предприемала, и нито за секунда не съм съжалявала, защото си дадох сметка колко много неоползотворени възможности има за мен. И най-вече, че изкуството не се затваря в граници“, казва тя.
От пътуванията си по света се спира, когато се появява първата от двете им дъщери - Ая. След няколко години тя и Алек се завръщат в България.
Дебютът й като режисьор в пълнометражното кино идва през 2019 г. с филма „Доза щастие“ по романа „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на Весела Тотева.
Яна разказва, че докато снима понякога чува мнения, че за подобни теми по-добре да не се говори, че хората ги избягват и не откликват на тях.
„С всичките си филми и срещи с публиката ние се опитваме да проведем смислени разговори, да провокираме. Аз вярвам дълбоко, че изкуството може да спасява животи“, казва Яна.
Резултатите на "Доза щастие" напълно подкрепят тезата ѝ – той се превръща в най-гледания български филм по кината за годината и става първата лента от България, която се появява в каталога на платформата HBO в Европа.
За него тя получава „Златна роза“ за режисьорски дебют.
„Много ми хареса да режисирам! Толкова е вълнуващо ти да създаваш историята и да я композираш“, казва Яна.
Освен за големия екран, тя режисира и телевизионни продукции. Такива са сериалите „Откраднат живот“, „Татковци“, „Лъжите в нас“.
„Диада“ е придружен с дълго чакане за средства от Националния филмов център, но когато те идват, Яна и екипът ѝ са готови и стартират почти моментално. Пред БНР тя казва, че едно от най-големите предизвикателства пред филма е намирането на две добри млади актриси, които и визуално да си приличат.
Самият филм пък е свързан с темата за насилието, което поражда насилие. По думите на Титова това е друга от темите табу, която е показала важността си след случая с нападението над Дебора в Стара Загора.
Наистина се надявам с "Диада“ да продължим това, което вече се отключи покрай случая в Стара Загора. Това, че хората започнаха да излизат и да говорят за това. Да има дискусия просто да се говори, за да знаят и хората, които са жертва на такова насилие, че това не е редно“, казва Титова пред БНР.
Заедно със съпруга си Алек тя е известна с позициите си в подкрепа на Украйна и против войната, която Русия започна. Двамата подкрепиха и режисьора Александър Морфов, който беше уволнен от Народния театър от директора Васил Василев в началото на годината.
По време на наградите Аскеер двамата излязоха на сцената с фланелки в подкрепа на Морфов, а Алексиев се обърна към президента Румен Радев, за да му припомни, че България е парламентарна република.
"Tова е целта на изкуството, да провокира и да изразява позиция! Какво изкуството ще правиш ти, когато те е страх?!"
