"Дора Габе е един необятен свят. И винаги ще има какво да преоткриваме за биографията й, за българската и световната литература чрез нейните творби и преводи". Това казва пред БТА Добрин Добрев Финиотис, организатор в дом-музейна експозиция „Дора Габе“ в София.
„Мислейки за Дора Габе, винаги ме обгръща усещането за пълнота и за сбъднатост. Не само заради дългия й житейски път, а заради живота й на творец с нетукашен европейски мащаб. С несломен до финала дух. С енергията и с финеса, и пълнотата на преводаческото й изкуство”, казва с усмивка Добрин Добрев Финиотис.
Финиотис е от града на Дора Габе - Добрич. Дора Габе и Елисавета Багряна посещавали училищата много често. „Аз на два-три пъти съм имал срещи с нея. Даже веднъж си спомням, като много малък, изрецитирах стихотворението „Калинчице-капчице“. Тя идва към мен и казва: „Аз съм Дора Габе, ти изрецитира моето стихотворение“. - Аз се изчервих и й казах: „Ама вие не сте ли книга?“, спомня си той.
Финиотис припомня, че тя самата не е имала деца, но когато в по-късните години на поетесата я питали дали има деца, тя отговаряла: „Всички деца на Добруджа са мои внуци и правнуци.”
ДОМ-МУЗЕЙНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ДОРА ГАБЕ В СОФИЯ
Той ще бъде открит през ноември. „Конкретна дата още няма. Зависи кога ще сме готови с експозициите, с реставрацията на мебели и подредбата на писателския архив“, казва Добрин Добрев Финиотис. Музеят ще бъде към Съюза на българските писатели. Финиотис подчертава ролята на председателя на СБП Боян Ангелов и международния секретар на СБП Анжела Димчева. „Те прегърнаха моята идея за възстановяване на този дом и заедно с тях стигнахме до тук и продължаваме“, казва той.
В музея е съхранена една от пишещите машини на Дора Габе, ръкописи, преводи, автографи от световни писатели. И много книги. „Почти всички издания, които са излезли на Елисавета Багряна, са подарени с автограф до Дора Габе с ласкавия надпис „На Дора от Лиза“. Казват, че са враждували цял живот заради Боян Пенев, което не е така. Напротив – те са надмогнали това нещо и в името на българската поезия те са били навсякъде заедно”, обяснява Финиотис.
В експозицията са включени снимки и портрети, икони, картини, два шкафа, шевната й машина, масата, на която Боян Пенев е писал. „Специално дойде един сноп житни класове от Добруджа, които са обработени и направени за музея“, казва Добрин Добрев Финиотис.
СКРОМНА ЛИЧНОСТ, БОГАТА ДУШЕВНОСТ
Той отбелязва, че Дора Габе е живяла изключително скромно. В бита си е била съвсем непретенциозна. В този дом е живяла най-дълго – от 1957 година до смъртта си на 16 февруари 1983 г.
Жилището на Дора Габе е изцяло с българска резба от орехово дърво. Обзавеждането и мебелите са направени в стила на епохата, в която е живяла. „Разбира се, отвсякъде се усмихват пъстри дреболии, които са като мили посланици на далечните й приятели. Тя като е пътувала, отвсякъде си е донасяла по нещо“, казва той.
МИТОВЕТЕ ОКОЛО НЕЯ
Най-разпространените митове около името на Дора Габе си свързани главно с отношенията й с Елисавета Багряна. Финиотис казва, че дори и да е имало вражда, в името на таланта и на българската литература тя е потушена. Дора Габе обаче е свързана и с други големи имена в българската литература.
Едно от твърденията е, че Пейо Яворов е посветил „Две хубави очи“ на Дора Габе. Но според уредника на музея това не отговаря на истината. „А в разказа на Йордан Йовков „Чифликът край границата“ тя вижда Нона като себе си и казва на Йовков: „Вие сте ме описали като героиня” – но той с недвусмислие се е позасмял мълчаливо. И може би е, но може би не е”, казва Финиотис.
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ
Финиотис припомня, че Дора Габе е една от първите, които внасят писмо в Народното събрание до депутата Димитър Пешев за освобождаването на българските евреи. И тя има огромна заслуга за това. Както и за освобождаването на добруджанския край. „Първа тя на 25 септември влиза в Добруджа с войските заедно с Елисавета Багряна, облечени във военни униформи“, казва той.
Уредникът на музея на Дора Габе отбелязва, че повече от две десетилетия тази крехка жена дава мило и драго, за да не угасне българската искрица в добруджанските сърца. Тя изпраща буквари, посреща и приютява будни добруджанчета в София. „Нейният баща, който е изключително достоен човек – икономист и политик Петър Габе, обикаля надлъж и нашир селата и градовете на България и навсякъде разказва за горчивата участ на своя роден край“, разказва Финиотис.
На световния форум в Лондон и Париж, на който Дора Габе участва, се чуват за първи път горещите й слова за нейната родна земя. „Родният ни край остана тъй далече, пътя, който води в него, враг посече“. И когато идва освобождението на Добруджа, редом с българския генерал Попов, Дора Габе с военна фуражка първа преминава граничната бразда, скача от коня и разплакана целува пръстта. И казва: „Добруджа е свободна!“, припомня Финиотис.
„Добруджа създава тази поетеса Дора Габе, но Добруджа освен поетесата, създава и гражданина Дора Габе. Помислете си колко са българските поетеси, които са се вписали в историята с подобна доблестна биография“, казва той. И припомня, че тогава Багряна пише: „Ако има нещо специфично за Дора Габе, то е нестинарството. Дора винаги е живяла като жрица върху огън, върху жарава, разпалена от щедрото добруджанско слънце. Във всички събития на България, в своята лична съдба!“
ОТ ИЗИДОРА ПЕЙСАХ ДО ДОРА ГАБЕ
Дора Габе е от еврейски произход. Родена е на 28 август 1886 г като Изидора Пейсах. Първата си глътка въздух поема в българското село Дъбовик, близо до Генерал Тошево и на няколко километра от Добрич. Завършва гимназия във Варна, а през 1904 г. записва естествени науки в Софийския университет и следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905 – 1906). През 1906 г. е назначена за учителка по френски език в Добрич, отбелязва уредникът на дом-музея „Дора Габе“ в София.
Във връзка с преводаческата дейност на съпруга й Боян Пенев прекарва годините от 1911 до 1932 г. в различни държави: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 1925 г министерството на народната просвета за първи път й възлага да редактира съвместно със Симеон Радев библиотечната поредица „Библиотека за най-малките“, припомня Финиотис.
Той допълва, че по-късно, от 1939 г. до 1941 г., Дора Габе е редактор на детското списание „Прозорче“. Учредител е на българо-полския комитет, на българския ПЕН клуб и негов дългогодишен председател . Дора Габе е била и съветник по културните въпроси в българското посолство във Варшава от 1947 г. до 1950 г. Била е представителка на България в международните конгреси на ПЕН клубовете.
ТВОРЧЕСТВО
„Дора Габе е от онези писатели и поетеси, в чието дело поколения творци ще се оглеждат винаги по разнообразен начин. И всякога ще откриват в живота й нещо съкровено и нещо съвременно“, казва Добрин Добрев Финиотис.
За първи път тя печата в Шумен стихотворението „Пролет“ в списание „Младина“ през 1900 година, когато е едва 14-годишна. „Първата й стихосбирка „Теменуги“ е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти – на налагащата се поетична конвенция на символизма. Тя е създадена с редакторската намеса, стигаща даже до съавторство с големия поет Пейо Яворов. Той първи с червен молив й редактира стихотворенията и подпомага израстването й като поетеса“, разказва Финиотис.
Пише книжки за деца, поезия за деца и възрастни, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в различни списанията. След 1944 г. публикува в литературния и периодичния печат, в детските списания „Славейче“, „Дружинка“, „Деца, изкуство, книги“. Дора Габе е автор и на два романа „Мълчаливи герои“ (1931) и „Майка Парашкева“ (1971). В творческата й биография присъстват и две повести – „ Малкият добруджанец“ (1927) и „Ние малките“ (1946).
Дора Габе превежда от полски, чешки, руски, френски, гръцки език. Сред най значимите постижения на преводаческо й дело са антологиите „Полски поети“ (1921), на която Дора Габе е преводачка, съставителка и авторка на характеристиките, „Химни“ на Ян Каспрович (1924) и „Анхели“ на Ю. Словацки (1925).
ПРИЗНАНИЯ
Носителка е на някои от най-значимите награди в България и чужбина. През 1927 г. получава „Златен кръст за заслуги“ в Полша. Две години по-късно, през 1929 г, е удостоена с почетна грамота от Всемирния съвет на мира. През 1946 г. й е връчен орден „9 септември 1944“, III степен. През 1963 г. получава награда на Съюза на българските писатели за стихотворението ѝ „Родина“. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“ в областта на поезията, с орден „Георги Димитров“ по случай 80-годишнината от рождението й и със със званието „Народен деятел на културата“.
През 1978 г. е удостоена със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за стихосбирките „Почакай слънце“, „Глъбини“ и „Сгъстена тишина“ и със званието „Герой на социалистическия труд“ по случай 90-годишнината от рождението ѝ. В края на същата година е удостоена и с почетния знак на София, I степен.
През 1979 г получава специална награда от Съюза на българските композитори за стихотворението-песен „Вироглавка“ и награда „Петко Рачов Славейков“ за литературното й творчество, свързано с децата и българското училище.
Умира в София на 16 февруари 1983 г.
