Владимир Каминер  напуска Съветския съюз през 1990 година и оттогава живее в Берлин. Неговите хумористични разкази и романи за живота на руските емигранти в Германия се ползват с голям успех и са постоянно в списъците с бестселъри.

-------

РАЙНА БРОЙЕР, DW

Г-н Каминер, Вие сте роден в Москва, познавате много добре Русия, пишете за руснаците и за руската душа. В състояние ли сте в момента да се идентифицирате с путинова Русия?

- До последно се надявах, че руското общество няма да подкрепи тази агресивна война. Но изглежда, че моите сънародници са изпаднали в летаргия. Не знам какво трябва да се случи, за да се събудят отново. За щастие сега в социалните медии има все повече кадри от различни руски градове – Новосибирск, Москва, Петербург, на които се вижда как въпреки всички рискове хората излизат на улицата, за да протестират срещу войната. При това трябва да отбележа, че официалните медии изобщо не показват войната – за нея не се говори. Съпругата ми тъкмо говори с майка си, която живее в Северен Кавказ, и тя ѝ разказа, че всички телевизионни канали излъчват постоянно речта на руския президент.

Путин говори за „денацификация“ и „демилитаризация“. Какво ли става в главата му?

- Според мен междувременно доста хора са наясно какво става в главата му, тъй като много от това, което по-рано беше скрито, сега излиза наяве. Той наистина се стреми към световно господство – това звучи смешно, като „Войната на световете“. Срамувам се за моята родина, в която една толкова откъсната от реалността фантазия е станала обект на световната политика. Факт е, че Путин представлява много голяма опасност за световния мир. Тази война, която води, за да постигне световно господство, не е насочена срещу Украйна. В главата му Украйна изобщо не съществува. Абсолютно сигурен съм, че тази война е срещу Европа и Америка, срещу западния свят.

Как смятате, за какво мечтае Путин?

- Не искам да влизам в ролята на психотерапевт на Путин, но неговата травма е ясна. Навремето, като млад агент на тайните служби, той не успява да спаси страната, за чиято сигурност отговаря. И сега вярва, че като всемогъщ диктатор разполага със средства да поправи тази грешка от миналото. Путин е човек, водил доста скучен и монотонен живот. Предполагам, че много от неговите мечти са се сбъднали едва много късно. Той винаги е искал да играе хокей на лед, а едва на 60 години стъпва на леда. Друга от мечтите му е да промени миналото. Той живее в миналото. Западните политици не могат да се разберат с него, защото те мислят за бъдещето и за това какво ще се случи с промените в климата след 80 години. Това са два съвсем различни мирогледа.

Дълго време се смяташе, че Путин ще се ограничи само до това да отправя заплахи. Вие лично очаквахте ли, че той ще нападне Украйна?

- Никога не съм допускал, че Путин ще започне братоубийствена война насред Европа. Смятам, че никой не е допускал това. Но несигурността и очевидната слабост на западната политика са го убедили, че той лесно ще спечели тази война.

Как гледат на случващото се Вашите руски познати, които живеят в Германия?

- И вчера, и днес много руснаци протестираха заедно с украинците против войната пред Бранденбургската врата в Берлин. Моите украински приятели се учудиха и се запитаха: „Къде са били досега всички тези руснаци? Забележително е, че са дошли толкова много хора“. Тъй като за украинците войната не е нова – тя върви още от 2014 година. Украинците са загубили 15 000 души в тази почти невидима война, която в европейските медии мина почти безследно, изгубена в новинарския поток.

Путин държи да се покаже като мъжага – джудист, хокеист, ловец. Има ли нещо, от което се страхува? Например от чуждестранните медии?

- Той се страхува от свободата на мненията, от всеки вид свобода. Ако руснаците бяха свободни, отдавна да са го прогонили. При по-внимателно вглеждане се вижда колко назадничави, нецивилизовани и неквалифицирани са Путин и неговите колеги, бившите офицери от КГБ. Истинска катастрофа е, че толкова неквалифициран персонал управлява страната. Но това е и последица от безразличието и недоверието. Моите сънародници руснаците прекалено дълго възприемаха Кремъл иронично и казваха: „Тази политика не ни засяга – все едно е кой седи в Кремъл. Това така и така няма да се отрази на живота ни. Дори някое зайче да стане президент, нищо няма да се промени. Ето им сега зайче.

Веднъж бяхте нарекли Путин "руския Джеймс Бонд". Какво ще се случи в този филм с руския Джеймс Бонд? Дали накрая Джеймс Бонд ще загине?

- Да, в последния филм с Джеймс Бонд той наистина загива. Най-доброто, което може да се случи на Русия, е да загуби войната. Мога да дам пример с Германия, от 1945-та. Смятам, че поражението изключително много помогна на Германия и допринесе за самочувствието и промяната в мисленето на хората, превърна архаичната нацистка страна в модерна европейска държава. Затова смятам, че най-добрият вариант за Русия би бил да загуби войната срещу Украйна.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 78 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията