ДЖЕНИФЪР ХОЛАЙС, DW

 Турските сериали се радват на огромен успех в арабските страни. Тамошните зрители искат истории, които са им по-близки и по-разбираеми от „сапунките“, произведени в Латинска Америка, САЩ или Южна Корея. В Близкия изток около 200 милиона домакинства разполагат с телевизор, така че милиони хора с радост следят действието на сериалите, чиито герои изглеждат страхотно и са невероятно романтични. Тези сериали са синхронизирани на арабски, героите в синхронизираната версия носят арабски имена, а действието е свързано с исляма. Така рецептата работи отлично. Или поне работеше доскоро.

 Силата на турските сериали

Най-популярните турски исторически сериали предлагат смес от разбираема история, сензационни кадри и лесни за запомняне мелодии. В продукцията очевидно са вложени много пари, а отделните епизоди вървят всеки ден и понякога са с продължителност до два часа. Сюжетите обикновено се въртят около любов, уговорени бракове, големи семейства, патриархалния ред и борбата в името на справедливостта. Но за успеха им има и други причини.

В Турция тези сериали са преминали през цедката на цензурата, което означава, че не съдържат „неприлични сцени, които противоречат на моралните ценности“. Такива са голи човешки тела, любовни актове, целувки с език. В същото време сраженията, насилията и оръжията са напълно допустими.

 Първият голям успех на турски сериал беше отбелязан през 2007 година, когато 92 милиона зрители в арабските страни изгледаха поредицата „Гюмюш“ (в България "Перла"), прекръстена на арабски като „Ноор“. Малко след това дойдоха „1001 нощ“, продаден в почти 80 страни, и „Великолепният век“ - монументален сериал, посветен на живота и любовите на султан Сюлейман Великолепни. Разпространителите му твърдят, че сериалът е бил гледан от над 500 милиона души по целия свят. И наистина: след него броят на арабските туристи в Истанбул сериозно се увеличи, а заедно с това нарасна и турското влияние в Близкия изток.

Но успехите на турските сериали не са съвсем безоблачни. В Пакистан беше приета наредба, която забранява синхронизирането - с цел да се насърчава местната продукция. В резултат рейтингът на турските сериали със субтитри сериозно спадна. Преди пет години турската телевизионна индустрия печелеше по 80 милиона долара годишно от тези сериали в страните от Близкия и Средния изток, но през 2020 година сумата спадна на 15 милиона. Гръб им обърнаха редица големи потребители, особено след като през 2018 година правителството на Саудитска Арабия и телевизионният канал MBC спряха разпространението им. Това решение беше взето, след като главният мюфтия на Саудитска Арабия шейх Абдул Азис ал-Шейх определи сериала „Ноор“ за „антиислямски“ и „подривен“, а каналите, които го излъчват - за „врагове на Аллах и на неговия пророк“.

Друг изгубен пазар е Египет. Там турската телевизия беше забранена след военния преврат срещу президента Мохамед Морси, когото турският президент Ердоган подкрепяше. В Египет турските сериали са нежелани именно поради факта, че Турция подкрепя „Мюсюлманските братя“ и други ислямистки движения.

 "Тиранични окупатори, които опустошават арабския свят"

Въпреки тези поражения в Саудитска Арабия и в Египет, Турция продължава успешно да изнася своите сериали, а с тях и официалния държавен мироглед. Това става с помощта на Ютюб, Нетфликс и няколко телевизионни канала в Дубай и отчасти все още в Саудитска Арабия. В същото време и други се опитват да яхнат вълната. През ноември 2019 година започна излъчването на сериала „Кралството на огъня“, финансиран с 40 милиона долара от правителствата на Саудитска Арабия и на Обединените арабски емирства. Действието на сериала оборва турските исторически интерпретации и представя отоманите като „тиранични окупатори, които в продължение на столетия опустошават арабския свят“, както оповестяват от телевизионния канал MBC.

 Историческата драма се разиграва през 16 век, когато Османската империя на султан Селим Първи побеждава династията на мамелюците в Египет. Но и днес мюсюлманските страни водят битка за лидерство. В тази битка може би ще се включат и саудитските филмопроизводители: престолонаследникът принц Салман обяви, че през следващото десетилетие ще инвестира 64 милиарда долара в саудитската развлекателна индустрия.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина