РОСИ АНТОВ, „Фейсбук”

Не знам дали само аз забелязвам, ама от доста време се каня да го напиша. Постоянно чета, че България си отива. Расло било поколение, от което нищо не става. Явно сте слепи. Ние сме поколението, от което нищо не става. А нищо не става, защото не виждаме какво става.

Децата ни раснаха в скапано време. От скапаните панелки се носеше Радка пиратка. Слави пееше за френската гимназия. Борци и гребци бяха за пример. Цар и бог бяха парите. Гледаха ни някак странно, що не крадем. Що не слушаме чалга. Що псуваме братята Илиеви и Карамански. Иди и обяснявай, що не си от стадото. Стадото вълци. С бог парите. През трупове. Що караш жигула, а оня тъпия, мерцедес. Трудно е. Но повечето от тях пораснаха. И разбраха простите неща. Тия неща, где в училище не се учат. На тях ги учим ние. Които сме до тях, даже когато грешат. И тогава ги обичаме повече. Блудните синове и дъщери. И станаха хора. Некои не станаха, но повечето станаха.

А сега растат техните деца. Поколението, което смятате за загубено, ама не е. Защото го възпитават тези, които преживяха всичко това. И които поумняха. Не всички, но повечето. И работят. И учат. И са свободни.

Вие го не виждате, защото по новините виждате само бандитите. Там няма да видите как едно загубено поколение се отказва от бал и дарява парите. Няма да видите, как деца събират пари, да да помогнат на приятел, учител или непознат. Няма да видите, как момиче си стриже косата и я дарява за перука на раково болни. Няма да видите, как деца връщат портфейл. Няма да видите и отличниците. Няма да видите съседчето, где събираше желязо, та да си купи лаптоп. И това под мен у блока, где е приятел с всички. И где има в кутията за зъби вече 5 зъба. И где на 5 години има повече акъл от възрастен. Както повечето деца на неговите години. Те не завиждат и не мразят. Те живеят. Не с едно ферари на Слави. Сигурно не са го и чували.

Още много има да пиша, ама ще спра дотук. И да ви оставя да се огледате. И ако видите момиче у седми клас да пуши или да се целува, се сетете за вас у седми клас! Или момчета да се сбият, пак се сетете за вас!

Това исках да ви кажа.

И накрая това:

НАЙ - ЗАГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ Е ТОВА, КОЕТО СМЯТА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ ЗА ЗАГУБЕНО.

А частта от това поколение, което смята, че лицето на новото поколение трябва да е например Динко от Ямбол, трябва да изчезне от лицето на България.

 

РОСИ АНТОВ е роден на 10 ноември 1962 г. в Михайловград  (Монтана). Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия през 1980 г. , а висше във ВФСИ „Д.А.Ценов“ – Свищов през 1987 г. Автор е на книгите „Ключ за жива вода“ и „Есента на нежния циник“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.