Вежди Рашидов – бивш министър на културата и председател на парламентарната комисия по култура, обяви, че „Червената къща" (София) – досега Център за култура и дебат, ще се превърне в музей на творчеството на скулптора от началото на ХХ век Андрей Николов.
Сградата на ул. "Любен Каравелов" № 15 е средище на публични дебати и арт събития. Тя е паметник на културата от национално значение и дом на скулптора Андрей Николов. Рашидов не крие радостта си, че най-накрая къщата ще бъде отнета от наемателите.
От 2001 г. в продължение на 10 години "Червената къща" е дадена безвъзмездно на фондация „Гъливер клиринг хаус" срещу ремонт. Последвалите промени в законодателството обаче забраняват сключването на безвъзмездени договори за отдаване на имоти - публична държавна собственост срещу ремонтно-възстановителни работи и стопанисване.
Отдаването под наем на такива имоти може да стане само и единствено след публичен търг. Такъв е проведен през 2012 г. Договорът за наем на "Червената къща" е от 17 януари 2013 г. до 2018 г., уточнява „Медиапул”.
------
АНДРЕЙ НИКОЛОВ СТАРОСЕЛСКИ е роден във Враца на 29 април стар стил (12 май нов стил) 1878 година в дома на беден обущар. През 1896 г. постъпва в Рисувалното училище в София в класа на Борис Шатц, по чиято препоръка по-късно заминава да учи в Париж с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия.
Първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 година. След 1919 година Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.
От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба. През 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в Управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период, са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан и скулпторът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.
През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски - тогава Министър-председател на България - посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Александър Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ – увещава го Стамболийски. През 1921–22 година Андрей Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 година, се завръща в България. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Андрей Николов успява да създаде своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
С живота и творчеството си роденият през 1878 скулптор Андрей Николов създава мост между европейската скулптурна традиция в духа на Роден и българската модерна скулптура на XX век, която получава европейско признание до голяма степен благодарение на него. Наследството на Андрей Николов е много разнообразно. Сред най-известните му творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година Николов успява да създаде и своя школа, в която възпитава последователи на изящния си стил на ваене.
