ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

 

 

"Език свещен

на нашите деди..."

Иван Вазов

  

         - Здрасти, комшу! Как е хавата? Върви ли ти алъш-вериша? Днес май аз ще ти направя сефтето.

         - Бива. Станах рано и още сабахлаим дигнах кепенците на дюкяна...

         - Ашколсуун! Машаала! Ти, адаш, май учи за друг, знам, че имаш китап за даскал, а пък яс къв мерак завъртя търговийка!... Ашколсун, адаш!

         Не, уважаеми читатели, това не е откъс от някоя битова повест на Любен Каравелов или Илия Блъсков от турско време. Това е най-обикновен разговор между двама съседи от един съвременен български град, в който има университет и дори опера и музикален фестивал на световно равнище. Разговор от ХХI век, 138 години след Освобождението на България от турско робство. Разговор между двама образовани българи, наследници на една от най-древните култури в Европа, дала при това писменост и култура на част от човечеството.

         Да, както виждаме, езикът на днешният българин се промени много, замърси се, изпростя. От една страна - американското влияние с елементарния American English от телевизията, екшъните и долнопробните диско и рап крясъци, а от друга - за която ми е думата сега: турцизацията. Нашият хубав, звучен славянски, европейски език, този, с който си служим всеки Божи ден, се е замърсил прекалено от турцизмите. И много красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско- арабските им синоними. Защо, например, трябва да казваме: "адаш", "комшия", "бабалък", "серт", "алъш-вериш", "келепир","на кестерме", "акран", "джам", "мезе", "акъл", "сербез", "майтап", "бая", "теке", "тапия", "тескере", „баш”, „аслъ”, "акран","аскерлък" и т.н., след като за всяка от тях си имаме своя българска, по-чиста, по- звучна, и по-красива. Преведете си която и да е от тях и ще се убедите сами. Това са думи, които направо зацапват езика ни. Дърпат ни надолу, към Азия, към Ориента, а нали сме се запътили към Европа, където винаги ни е било мястото. Връщат ни към жестокото и варварско робство, което някои безродници, купени от чужди фондации, сега цинично наричат "османско присъствие"! Не изгубихме ли толкова много през тези тъмни петстотин години? Раните ни още не са зараснали и едва ли някога ще се затворят.

         В красивата ни страна все още имаме прекрасни места с... турски имена! Защо да не преименуваме (по-добре късно, отколкото никога!):  Кърджали, Кайлъка,  Беклемето, Аязмото, Хисарлъка, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа и много други, които само ги загрозяват с азиатското си звучене? И защо „Мусала”, което значи „Слава на Алаха”, да не стане „Свети Иван Рилски”, Вазов или „Левски”? Не е ли грозно и срамно нашият най- висок връх да носи това позорно име? При това, това са имена, останали от робски времена. Грешка е , че държавата  още ги е търпи. Това не може да се случи никъде другаде, освен у нас. Почти всички народни в стара Европа са били под нечие робство (разбира се, не под толкова тъмно и безпросветно като турското!). Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването им не са запазвани. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу - Херманщадт, нито Вроцав – Бреслау, Любляна - Лайбах или Карлови Вари - Карлсбад... 

Да, тези имена могат и трябва да се променят - да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, нали са изконна част от България, а не от някаква си бивша турска провинция, за която още бълнуват неосманистите Ердоган и Давутоглу в Анкара?! Те вече прекалиха. Има ли в днешна Турция или пък Гърция съхранени български топоними (имена на градове, села, реки, хълмове и местности)? Няма! Дори и сред българските, които и до днес са заграбени от двете ни южни съседки, няма да срещнете нито едно българско име. Това там е решено със закон още през 1934 година.  Както и българи. Те са или просто зверски избити (като онези 1500 000 невинни арменски мъже, жени и деца, което нашите "народни натрапници", пардон!, избраници, имаха наглостта да отрекат! - за срам на България пред света!) или са просто прогонени, ограбени или избити като тракийските българи, изклани като жителите на Батак, Стара Загора  (14 500) и десетки български села и градове или пък насила претопени. А малодушните ни управници не иска да бъдат обезщетени тракийските българи, въпреки че Народното събрание реши това! 

         И така: турски географски имена, по пет пъти на ден вой на имамите от джамията в редица български градове (през последните години са построени повече от 100 нови !), турска реч по Българската  национална телевизия, турски радиа  (сега ДПС настоява за още) и турски вестници, денонощен поток от чалга и кючеци по телевизия "Планета" и  дори по Би Ти Ви,  незаконни турски "културни" центрове в  български народни читалища и турски театри за маанета и кючеци, издържани с нашите пари, и турски думи, замърсяващи българската реч... 

Не, нашият път, както твърдят Доган и Местан, не е през Босфора! 

П.П. 

1. Наскоро Турция предложи на Румъния проект за построяването на огромна джамия в центъра на Букурещ.  Румънското правителство заяви, че може да се осъществи само ако в Истанбул се построи християнска православна църква със същите размери.

2. На 2 юни м.г. на връх Вола, запитан с кого се е сражавал Ботев, „ мозъкът на ГЕРБ”  Цветан Цветанов се замисли и след пауза произнесе буквално следното:

"Ботев се е сражавал срещу...турските представители тогава в България."

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.