РАЛФ БОЗЕН, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"
Едно особено събитие отпреди 70 години обяснява защо приятелството между Германия и САЩ е толкова крепко. Годината е 1948. Втората световна война е приключила преди три години. Милиони хора стават жертва на расистката идеология на Адолф Хитлер и мечтите му за хилядолетен нацистки Райх. Германия е в развалини. Оцелелите от войната се надяват на по-добри времена, но над следвоенна Германия вече тегне сянката на Студената война. Западните съюзници и Съветският съюз изпитват дълбоко взаимно недоверие. Напреженията се усещат особено силно в разделения Берлин. САЩ, Великобритания и Франция контролират западната част на града, а Съветският съюз -източната.
Двата милиона берлинчани в трите сектора на западните съюзници живеят като на остров – обграден от всички страни от съветската окупационна зона. Снабдяването на Западен Берлин се осъществява само по три пътя: по един железопътен мост, една автомагистрала и няколко водни артерии.
Заради въвеждането на германската марка
На 20 юли 1948 година се стига до първото премерване на сили между Изтока и Запада. Западните съюзници решават да стабилизират Западна Германия чрез въвеждането на нова валута. Това е рожденият ден на германската марка. Марката е въведена и на територията на Западен Берлин. Съветският съюз отказва да приеме този факт. Руснаците се опасяват, че въвеждането на новата валута ще затвърди особения статут на Западен Берлин като предмостие на западните съюзници в самия център на тяхната окупационна зона. По този начин се стига до разрив в отношенията между Запада и СССР. „Воденето на съвместна политика по отношение на Германия става невъзможно след въвеждането на германската марка“, казва Бернд фон Костка от Берлинския музей на западните окупационни сили.
През нощта срещу 24 юни СССР блокира всички подстъпи към Западен Берлин. Западната част на града се оказва в крайно затруднено положение. Изгасва дори токът, защото 75% от електроенергията на града се доставя от околните населени места. Източният блок e решен да прогони западните съюзници от разделената столица. "Никой не знаеше какво става. Нито американците, нито ние в Берлин. Страхът, че американците могат да ни напуснат и да ни оставят в ръцете на руснаците, беше невероятно голям", казва Герхард Бюргер, който е свидетел на събитията.
Тъй като западните съюзници нямат споразумение със Съветския съюз за ползването на сухоземните пътища, водещи към Западен Берлин, те нямат и възможност да предприемат юридически мерки срещу блокадата. А военната опция е криела твърде голям риск. Все пак западните съюзници са имали на разположение три гарантирани им въздушни коридора. Били са принудени да действат бързо, защото жителите на Западен Берлин гладуват. Оскъдните дневни дажби постоянно биват намалявани. Тогава американският президент Хари Труман взима решение за провеждането на необичайна спасителна акция – жителите на Западен Берлин да бъдат снабдявани с продоволствия изцяло по въздуха.
На 26 юни 1948 от Франкфурт и Висбаден излитат първите бомбардировачи на американските ВВС и поемат към летище Темпелхоф в Берлин. Скоро транспортните самолети започват да летят денонощно. На всеки 90 секунди излитат и кацат самолети на летище Темпелхоф, което се намира в американския сектор, както и в Гатов, в британския сектор. А от декември 1948 година нататък летят и френските самолети до летище Тегел.
Невероятни изпитания за населението
Всеки ден жителите на блокирания Западен Берлин се нуждаят от поне 5000 до 6000 тона хранителни продукти и въглища за отопление. Най-мащабната акция на въздушния мост е проведена на 15 и 16 април 1949 година, когато в рамките на само 24 часа самолетите на съюзниците извършват близо 1400 полета и доставят почти 13 000 тона товари. Пилотите от въздушния мост рискуват живота си, защото са принудени да летят при всякакви метеорологични условия. Някои от самолети катастрофират. При кацане витловите машини летят толкова ниско над града, че екипажите им и жителите на града са можели да се виждат и да си махат за поздрав. Пилотите хвърлят над града и лакомства за децата - шоколади и дъвки в самоделно изработени парашутчета. "Ние, младежите, бяхме просто възхитени и изпитвахме огромни симпатии към американците", спомня си Гюнтер Шлипдик.
От решаващо значение е не само логистичният подвиг на съюзниците, а и невероятната издръжливост на жителите на Западен Берлин. „Особено тежко е било положението през зимата на 1948, когато всяко западноберлинско домакинство е имало само по един час ток в денонощието, защото и въглищата за електроцентралите са били доставяни по въздуха. Хората са преживявали неимоверни лишения", казва швейцарският историк Валтер Хофер. На 9.9.1948 кметът на Западен Берлин Ернст Ройтер държи прочувствена реч и призовава западните съюзници да не изоставят града. "Вие народи на света, народи в Америка, Англия и Франция! Погледнете към нас, за да разберете, че не бива и не може да изоставяте този град и този народ!", казва Ернст Ройтер пред развалините на Райхстага.
Историческо значение
Въздушният мост над Западен Берлин носи на западните съюзници огромни симпатии и признание в света, а уважението към Съветския съюз постепенно се топи. В крайна сметка съветският диктатор Сталин разбира, че не може да спечели битката за надмощие. След тайни преговори със САЩ той прекратява блокадата на 12 май 1949 година. До тази дата западните съюзници са извършили 260 000 полета до Западен Берлин и са доставили 2,1 милиона тона продоволствени стоки. Това е истински логистичен подвиг!
Въздушният мост е от голямо символично и психологическо значение не само за гражданите на Западен Берлин, а и за всички западногерманци. "Германците започват да възприемат съюзниците не като окупатори, а като закрилници", казва историкът Бернд фон Костка. Въздушният мост поставя и началото на трансатлантическото приятелство и сътрудничество със САЩ.
