Веднага след 9 септември 1944 година от пристанището в Лом специална част на Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с „трофейни“ български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Доколкото липсват всякакви описи и номера на отнетото, остава неясно какво точно съдържат документите, каква ценност представляват за историческата наука и къде точно са складирани те.

От 2004 година насам българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия, но досега Русия игнорира тези искания. Председателят на Държавната агенция „Архиви“ Михаил Груев смята, че е нормално всяка държава, независимо от историческата си съдба по време на Втората световна война, да има правото да си възстанови документалното наследство: „Проблемът не е само български, а стои пред почти всички държави, окупирани от Червената армия. Странното е, че отношението на Москва към настояванията на всяка страна е индивидуално – към някои е по-враждебно, но спрямо България то е по-скоро равнодушно“, пояснява пред Дойче Веле историкът.

Груев все още няма обяснение на въпроса, по какъв принцип руснаците са подбрали документите, които са задигнали от България: „Голяма загадка е например това, че в изнесените чували е попаднал и архивът на Съюзната контролна комисия, която е действала в България след Първата световна война. Тези книжа са свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919 – 1928 година. Вероятно много от документите са били известни на съветската агентура в България – известно е, че са имали доста добра представа къде и какво точно да търсят – но при подбора видимо е имало и елемент на случайност“, пояснява историкът.

 Бившият председател на Държавната агенция „Архиви“ Мартин Иванов преди време изнесе в печата данни, че у руснаците е попаднала и документацията на Германския научен институт от 1939 до 1944 г. В нея е имало списъци на българите, изучавали немски език, които след 1945 година вероятно са били репресирани. И още: взети са били и документи, свързани с "бялата емиграция" в България - руснаци, намерили убежище в страната след Първата световна война. Впоследствие част от тези хора са били арестувани и изпратени в ГУЛАГ.

Михаил Груев твърди, че за България далеч по-важни са оригиналните руски архиви, имащи връзка с България, както и протоколите от разпитите на регентите, министрите и на целия царски елит. Веднага след 9. 9.1944 тези хора са били обстойно „прослушани“ от руските тайни служби край Москва и след това върнати обратно в България, за да бъдат предадени на т.нар. Народен съд. „Протоколите от тези разпити обаче са собственост на руската страна и за съжаление ние не можем да претендираме за тях. Именно оттам очаквам по-големи изненади, тъй като сведенията в тях ще хвърлят повече светлина върху случилото се през бурните дни и месеци на 1944-1945", смята шефът на държавния „Архив“. Той припомня как в началото 90-те години на миналия век български изследователи все пак са успели да влязат в специалните руски архиви и да прочетат „нещичко“. По-късно обаче, при Путин, режимът на достъп до тях бил затегнат силно: „Подборът на хората, които се допускат до тези фондове, е строго субективен и се определя от руската страна“, допълва Груев.

През 2011/12 година Държавната агенция „Архиви“ е изпратила запитване до руската ФСБ (наследник на КГБ) дали при тях има български архиви, но отговор не е последвал. При посещението на Путин в България през 2008 година се появиха информации, че при разговор с тогавашния президент Георги Първанов, руският му колега дискретно го предупредил, че отварянето на архиви на КГБ „може да донесе немалки разочарования за българската страна“. Михаил Груев вижда в тези твърдения по-скоро опит за медийна сензация. Той е съгласен, че от фондовете на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление) вероятно могат да се научат някои нови подробности за руската агентура в България и кои българи са работили за нея през и след войната, но като цяло тези данни не са нещо непознато за българското общество: „Официално думите на Путин пред Първанов никога не бяха потвърдени, но вероятно най-срамните страници ще са свързани с наследниците на БКП, замесена в чистки и политически убийства през ХХ век по съветски образец“, отбелязва по този повод в авторския си сайт desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

Историкът Михаил Груев от своя страна е убеден, че наследената от комунистическото минало идеологическа и пропагандна историческа митология ще започне постепенно да ерозира сама от фактите и документите. „Вероятно това ще отнеме време. Веднъж, за да узрее още малко обществото, и втори път - докато истинската фактология постепенно навлезе в академичната историческа наука“, казва Директорът на агенция „Архиви“ Михаил Груев.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.