„Сит търбух – за култура глух!”
Радой Ралин
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-БГ
След като съсипаха енергетиката, икономиката, туризма, здравеопазването, науката и образованието, властта у нас посегна и на културата. На онова, което е най-важното, най- отличителното за всяка нация. И това е вече факт. Тъжен, неоспорим. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено трите разрушителни управления на Борисов/ (и т.н. „делегирани бюджети“) за кратко време разрушиха граденото от държавата и нейните творци за десетилетия. Закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, читалища, културни центрове, фестивали, което се случи у нас, в европейска България, е без прецедент в света. А за затвориш театър е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на голям грях, за който няма прошка!
Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри (строят се разкошни сгради- дворци за тях), основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас безжалостно се рушат. (Да не споменавам за фестивала „Енеску” в Букурещ с неговия бюджет от 16 000 000 евро , докато най- престижният наш фестивал „Мартенските дни” получават от държавата мизерните 230 хиляди лв.)
Граденото през гладните следвоенни години вече се руши! Тогава театър и симфоничен оркестър имаше във всеки по- голям град (в това число и в Кърджали!) , а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало... представете си дори в околийски градчета като Троян и Нови Пазар и те са участвали през 1959 година в Националния преглед на българските драматични театри. А сега? Средства се отпускат главно за София, не и за страната.
Рушенето у нас става по два начина – чрез пряко затваряне (както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!), или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ (безумие без прецедент в света!), което води ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите (все още съществуващите) в страната са вече в упадък и криза. За столичните парите са много повече! Но България е вече като бедните латиноамерикански страни – огромна столица и западаща провинция! Просто „софиоцентризъм“ дори и в културата…
Бившият министър на културата, мултакът (как ли най-лесно се римува тази дума?) Рашидов, тази нелепа фигура (дори в соц- а не можеше да има такава, тогава, все пак, имаше критерии и висок професионализъм!) най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знаеше или просто се правеше, че не знаеше. И дори публично заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие – представете си (!) дори... отличната Старозагорска опера, Националната оперета (такава няма в повечето страни на Европа!), уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър.
Звучи невероятно нали, при това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов нарече „държава на духа”! Каква ти „държава на духа”? От страната на Борис Христов и Гяуров, станахме „държава на чалгата”, на Слави и Азис- първата в света... Нали и бившият ни премиер е почитател на футбола и чалгата?! …Да, и този самозабравил се човек, Вежди, който гордо се титулуваше като „мултак”, продължи да говори „умно”, „загрижено” и „компетентно” за това как би трябвало да върви и да се издържа днес, при тези „пазарни условия” българската култура. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И започна да ходи като лазарка по телевизиите, където говореше нелепости за гениалността на Бойко, като стана за смях...
А делегираните бюджети, тази измислица на ГЕРБ, без прецедент в света, да се самоиздържат оперите, театрите, филхармониите (доколкото останаха!) с печалбата от продадените билети, бе наистина нещо уникално. Да искаш един театър или опера да се издържат от Чехов и Ибсен или Верди и Пучини, един симфоничен оркестър от Брамс, Малер или Шостакович – това е наистина уникално! Непознато дори и в най- богатите страни в света. Дори и в Анадола, в Турция! . И резултати са вече налице.
Преди няколко години в София избухна срамен скандал. Музикантите от БНР излязоха със скромно искане да се коригират малко обидните за техния тежък творчески труд заплати. Б.Б. отказа да ги приеме и чуе. Нямало нужда от тях! Те нали не са полицаи или футболисти? В Министерския съвет той приема като официални лица певачките Лепа Брена и Ивана. Бил много изненадан, че в Радиото имало „толкова много оркестри”. От т.н. „Комисия за култура” при НС заявиха, че съставите на БНР, които са минимален брой, трябвало да минат към „реформата” с делегираните бюджети. Тоест, не да правят записите, за които са създадени, както всички радио състави по света, а да изнасят концерти и да се самоиздържат. А кога да правят записи? Не поясниха. Да, според премиера те били „изненадващо много”?! А те са само един симфоничен оркестър за художествената (класическата) музика, един за народната, радиохорът и този за естрадната и джазовата музика. За справка – в Германия радио съставите са 13, в съседна Сърбия – „само” 7, в Румъния – 5 и така е в цяла културна Европа и по света, може би в екваториална Африка да са по- малко... А бюджетът за култура в страната с хилядолетна култура е 0,6 на сто, тоест 10 пъти по-малък от този в повечето страни на ЕС.
Да, повечето от нашите управници - не могат да разберат, че културата е базата на една нация, че икономиката се възстановява, но културата – не!
За какво за говорим? Затова че театрите, оперите и оркестрите, фестивалите, музеите, художествените галерии едвам оцеляват, че базата на доста от тях се нуждае от поддържане, обновяване, дори от спасителни ремонти. Да не говорим за пръснатите пари за ремонти, които се правят така качествено, че културните сгради и паметници започват да протичат и да се рушат веднага след ремонтите, от които са направени и редовните герберски… „отчисления”. Примерите са безброй! Да не говорим за концертната зала на Пловдив, за протеклите покриви на Народна библиотека и Русенската художествена галерия, за наскоро изгорялата поради некачествен ремонт, Русенска опера, за стотици изоставени и полуразрушените сгради, като например театралната зала в град Шипка, един шедьовър на архитектурата.... А оперите на Пловдив и Варна изобщо нямат свои сгради. Но стадиони с олимпийски размери и плувни басейни Бойко построи с европейски пари в редица... села!
Така изтиканата „натясно в ъгъла” (фразата е на Съмърсет Моъм) нещастна, забравена от властите, българска култура е вече пред колапс. Системният геноцид над театрите и музикалните институти скоро ще ни остави без кадри, особено без музиканти – инструменталисти, а също и диригенти. Ще се радваме само на кадрите на „Пайнер Планета”, на Азис, Кондьо, Глория, Ивана и Криско. Последният – с „дупарата”- се оказа любимец на бившия министър на културата трезвеника Ало- Банов, кадър на Рашидов. Защото не е нормално музикант от световноизвестния камерен оркестър, съставени от виртуози, „Софийски солисти”, който не е свирил може би само в Антарктида, да бъдат със заплати на метачките от улицата. Артисти, оркестранти и оперни певци (а оперното пеене е тежък и труден психофически процес и натоварването на един певец е равно на това на миньора!) да мизерстват с тези обидно ниски заплати, а да има толкова много чиновници (разбира се, членове на ГЕРБ!) с по 20 000 лева заплати, че и доста повече! И банкери и директори на болници с по 200 000, та и повече! – също месечно. Един от тях гербер от Русе има само 1 млн. лева заплата. Затова и младите вече бягат и скоро няма да имаме кадри за оцелелите състави. Дори и Националната опера, където заплащането е малко по- високо, вече трудно попълва и обновява съставите си. Но Б.Б. не се поучи от своя идол, когото се опитваше безуспешно да копира, кремълския диктатор Путин, който лично се погрижи за руските оркестри и театри и им осигури по-нормални бюджети. Та се оказа, че в Русия, както и в съседна Румъния, въпреки кризата и бедността, голямата музика и театърът са на почит. Там просто няма „реформи”, бедност, закриване, рушене”, а тъкмо обратното – възход и внимание, грижа от държавата. Бюджетът на румънската култура е пет пъти по- висок от този на българската (0,4 срещу 2)! На Букурещкия фестивал „Енеску“ гостуват всеки път по 15 големи световни оркестри. А за Темишоара, а Европейска столица на културата, румънското правителство отпусна 15 000 000 евро. Там и заплатите на артистите и музикантите са в пъти по-високи от мизерните месечни възнаграждения на нашите, особено на тези в страната! Но нашият доскорошен премиер (за толкова години!) не стъпи нито веднъж в Операта или във Филхармонията, за него Ивана и Винету са достатъчни. А и министрите на културата Банов и Рашидов, които ни натрапи, просто следваха тази разрушителна политика. Целта е опростачен, полуграмотен народ, който да слуша и гласува „правилно”, разбира се, за ГЕРБ!
Да, нашите управляващи не могат да проумеят една проста истина: духовната нищета неизменно води до разпад на държавата. Затова се появиха и явления като Вежди, Цвета от Кърджали, Цецка К., Дани, Менда, Лъчо Мозъка, Ало- Банов и още много други... А един тъпанджия дори беше издигнат за депутат.
П.П. Бюджетът за култура у нас е 0,4 процента, „само“ пет пъти по- нисък от този в северната ни съседка!
Румънският културен институт отпуска по един милион евро за издаването на румънски автори в чужбина, а България не може да осигури издаването дори на 4-5 книги на наши писатели по света.
Апропо, за книгите: Българинът вече купува 1 книга на 2 години, а финландецът 14 книги за 1 година… А в Румъния книгите са три пъти по-евтини от нашите… Това е ГЕРБ!
