SKIF публикува позицията на Асен Асенов - директор в One Foundation for Culture and Arts, по повод петицията за незабавното отстраняване на Ярослава Бубнова от поста директор на Националната галерия и подвеждане под съдебна отговорност за безстопанственост, конфликт на интереси и злоупотреби със служебно положение,която се появи в сайта за peticiq.com. 

АСЕН АСЕНОВ, фейсбук

Изразявам само и единствено лично мнение и се надявам никой да не се чувства ангажиран с него, а също и засегнат от него. Това е, което искрено мисля.

Яра Бубнова без всякакво съмнение е един от най разпознаваемите международно куратори от България. Като продуцент на първото издание на Sofia Contemporary аз се срещнах с почти всички активни куратори в София и поканих именно нея. Ако се върна назад във времето пак бих взел същото решение и мога да го обоснова в детайли.

Смятам също, за разлика от Станка Желева, че в рамките на всички ограничения, в които трябваше да се смести като куратор - тя се справи повече от чудесно!

Яра Бубнова има моите адмирации и затова, че събра екип от много млади и талантливи куратори в Националната институция.

За съжаление това към момента не доведе до разширяването на публиките и до отварянето на галерията за нови и различни хора, които да бъдат вдъхновени за изкуството. 

Категорично смятам за необяснимо и недопустимо (по чисто морални 

причини) това, че от началото на войната Националната ни галерия не сложи украинското знаме на фасадата си.  

И сега за ролята на Яра Бубнова като директор в контекста на изгонването на посланичката на кремълския режим:

1. Нормалната реакция на всеки директор в ситуация, в която се разбира, че Митрофанова е поканена на това събитие (независимо като част от какъв лист) е да се извини публично за тази грешка. 

Извинение обаче нямаше, а още по-малко признаване на грешка от страна на директора на галерията. Напротив - в пълно противоречие с посланието в текста, публикуван в сайта на институцията, с който  се представя изложбата, Яра Бубнова публично “порица” смелата посетителка, която с право изгони Митрофанова от откриването.

В контекста на темата на изложбата и ужасяващите новини за зверствата, извършени от руската армия срещу украински жени, присъствието на Митрофанова там е не просто неуместно, а вулгарно.

Категорично не съм съгласен и с тезата на Еми Барух, според която подобно изгонване е невъзпитано. След всичко, което сме чули от Митрофанова по адрес на българските институции  и българската държава, не разбирам какво друго отношение може да се очаква от българските граждани.

2. Реакцията срещу Митрофанова е всъщност право в целта и напълно в синхрон с посланията на изложбата. Нещо повече - тя напълно следва призива в текста, с който националната културна институция представя събитието. Директорът на Националната галерия би следвало да е доволна, защото изложбата е постигнала целта си благодарение на “грешката” с поканването на Митрофанова. Но и такава радост няма. 

3. Силно впечатление прави тоталното разминаване между позицията на Български фонд за жените (без които тази изложба нямаше да я има) и позицията на Директора на Националната галерия, които в крайна сметка са направили това събитие в партньорство и ако се съди по интереса още на откриването, ще е една от най-успешните изложби от гледна точка на посещаемост.

4. Опитите всичко да се представи като лична разправа с Яра Бубнова заради руския и произход за съжаление са подмяна на действителността. А действителността е, че в тази ситуация тя има отговорност единствено и само в качеството си на директор. И да, от моя гледна точка публичните и реакции до тук издишат.

Не знам да е имало българин, директор на Националната галерия в Русия и в този смисъл обвинения в липса на толерантност са най-малкото неуместни. 

Ако има хора, които използват тази случка за лична разпра или вендета с Яра Бубнова, то аз напълно се разграничавам от тях. 

Приказките за това как Яра Бубнова е “обсебила представянето на българското изкуство навън” освен, че са напълно нелепи, издават и много тежки комплекси. 

Казвам го и като препратка за избора ми на куратор за първото издание на Sofia Contemporary.

Ужасно провинциално е през 2025 г. даже да коментираме кой какъв произход има в ера, в която много държави и градове се борят да “натурализират” таланти от целия свят. А един от най-ярките примери за това е столицата на Европа - Брюксел.

И да, смятам, че Националната галерия дължи извинение.