ИВАН ДИМИТРОВ, фейсбук

Бюджетът за 2025 г. вече е гласуван на първо четене. Без средства за Национален фонд култура и програма „Читалища“ – и това на фона на 50-процентното увеличение на заплатите в МВР. Гневен съм!

Гневен съм не само защото стотици организации разчитат на мижаво държавно финансиране, за да осъществяват културна дейност. А тя е нашето лице пред света – не полицаите, пазещи статуквото, когато се налага. Гневен съм и защото този бюджет е антибългарски. Той е антибългарски, защото Българското възраждане, с което толкова се тупаме по гърдите, се е осъществило чрез образование и култура. А днес за тази възрожденска дейност пари в бюджета няма, защото тя не е припознавана като ценност от управляващите.

Днес, във време на небивали в последните десетилетия геополитически сътресения, повече от всякога се нуждаем от функциониращ културен сектор. Заниманието с култура и без това отдавна е възрожденска дейност, отдавна е мисия. Но това да спреш и без това мизерното финансиране на НФК, на което разчитат хора, работещи с мизерни бюджети и получаващи за работата си мизерни хонорари на фона на тези в Европа и по света, е равнозначно на извършването на геноцид над остатъците от българската култура. 

Дори мисълта да спреш това финансиране в държавата от ЕС с най-нисък бюджет за култура е равносилно на престъпление. Тук не става дума за едни пари, както си мислят много хора. Тук става дума за културни продукти: за спектакли, изложби, концерти, албуми, книги, филми, инсталации, съвременен танц и пр., и пр., и пр. Става дума за дейност. За дейност, която има видим, доказуем резултат. За дейност, която има качествен резултат – която създава мислещи граждани на България.

Днес спешно се нуждаем от модерни читалища, които да отговарят на потребностите на младите хора и на общностите в малките населени места и в кварталите на градовете. Спешно се нуждаем от осигуряването на достъп до културно съдържание навсякъде, където е възможно, както и от създаването на нови публики. Спешно се нуждаем от всякакви форми на одухотвореност и на механизми за създаване на смисъл в нашето време. 

За управляващата коалиция това няма значение – има значение да вдигне заплатите на полицаите с 50%, когато отново излезем пред парламента, да може да разчита на тях. 

Явно на управляващата коалиция мислещи граждани не й трябват. 

Ние трябва да заявим, че без средствата за култура и читалища бюджетът е неприемлив. Второто четене предстои. Време за корекции има.

Да живее българската култура! За да живее България!

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 98 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...