SKIF публикува от фейсбук няколко мнания за филма "Ботев" на Максим Генчев, излъчен снощи по БНТ. На 6 януари (нов стил) ще отбележим 175 години от рождението на поета революционер Христо Ботев.

Yuliana Metodieva

Ало, БНТ!

След излъчването снощи на игралния филм „Ботев“, семейно-приятелско начинание на Максим Генчев с парите то ли от някой успешен дерматолог в Абу Даби, то ли от кмета на Калофер и гарниран с парите на обществената телевизия(!), в социалните мрежи се изля толкова гняв и потрес, колкото на никой филм досега не му се и случвало! 

Даже не е само заради епизода, в който Ботев разговаря на кораба „Радецки“ с капитан Енглендер – Иван Николов на български, като се знае, че диалогът е бил на френски. Не е и заради това, че ни в клин, ни в ръкав се чуват зашеметяващите стихове на Ботев, избрани и подредени като в ученически отговор на литературен въпрос и омесени идиотски с писмата и статиите му. Не е и заради Веселин Плачков, който игра Бенковски така, както игра Левски в предишния опус на Максим Генчев, та накара историографи и учители по литература да се въртят като на шиш в гробовете си. Не,всичко дотук изредено са дребни приятелски забележчица. Става дума за голям, мега голям ритник по добрия филмов вкус!

Ръководство на БНТ!

Както знаем, харесахте и подкрепихте сценария „Ботев“ на Максим Генчев. Врекли сте се да го финансирате и за следващия му филм. Да разбираме ли, уважаеми хора, че заразата с лошо българско кино е безобидно като детска кашлица? Ако да, то това е крайно глупав избор. Днес Максим Генчев, утре – някой друг набожен халтурник с перфектен инстинкт за патриотичен комерс и тогава...Тогава за вечни времена „Сан Стефано"29 ще бъде онзи топос в София, който старателно ще се заобикаля както се прави с кална локва!

---

Emil L. Georgiev

Кариерата на Максим Генчев едва започва

БНТ показа филма „Ботев“, за което предполагам трябва да благодарим на Емил Кошлуков и ОС на БНТ. И веднага социалните мрежи закипяха възмутено. Все едно някои е очаквал нещо друго от Максим Генчев. Това обаче е само началото. 

След като се разправи с Левски и Ботев, МГ ще е луд, ако не посегне и на Хаджи Димитър („Жив е той, жив е“), Бенковски („Хвърковатия войвода“,) „Кой уши байряка“ (с главна роля като за президентска дъщеря) и разбира се за Баташкото клане („Песен за огън и кръв“). Стамболов може и да го пропусне, заради лошата му репутация сред приятелите на Русия. Но пък току-виж направил и филм (слашър) по народната песен за Балканджи Йово и хубавата Яна.   

Още преди да приключил с турското робство, може да се върне и към по-стари времена. МГ вече работи по „1349“ (с Дарина Р. Радева в една от главните роли), съобщи „Площад Славейков“. 

Мисля, че можем да очакваме дълга епична поредица: Аспарух („Бащата на нацията“), Тервел („Спасителят на Европа“), Крум („Чашата на хана”), Самуил („Българският цар“), Симеон („На три морета“)… и така чак до Румен Радев („Миротворецът“). Защо пък не?

---

Gergina Dvoretzka

Истина било! След Левски и Ботев режисьорът Максим Генчев ще се заеме с цар Иван Александър! В случая М.Генчев е проявил творчески нюх, откривайки голям артистичен потенциал у дъщерята на президента Радев, която ще играе главна роля! Филмът е спечелил през 2022 г. субсидия за кинопроизводство от БНТ, която е копродуцент и на филма "Ботев". Питам се ръководството на БНТ не чете ли какво се коментира масово в социалните мрежи след вчерашното му излъчване и ако да - не си ли правят някакви изводи.

---

Mitko Popov

В навечерието на 175-годишнината от рождението на Ботев, се доверих на БНТ и след два часа, прекарани в озадачение, на финала отново си зададох въпроса "А защо въобще го направих"?! Навремето дядо обичаше да повтаря една стара максима, че едно е да искаш, второ да можеш, трето да го направиш. 

За съжаление на Максим Генчев, въпреки очевидното му желание да създаде нещо добро, българите сме болезнено уязвими, когато става дума за интерпретациите с историята ни и за онези личности, благодарение на които тя все още съществува. 

Иска ми се да кажа и някои хубави думи за филма "Ботев", но истината е, че цялостното обобщение се заключава най-вече в горепосоченото изречение. Добрата новина все пак я има и тя е, че след като "Дякон Левски" бе абсолютна пародия, то този път режисьорът поне си е взел нужните поуки и е създал значително по-обран в това отношение филм. 

За да не ме разберете погрешно, уточнявам, че нелепите моменти не отсъстваха, просто бяха сведени до бройка, в която поне нямаш желание да посягаш непрекъснато към бутилката с ракия. 

Наясно съм, че Генчев дълго време се бори за финансиране за продукцията, като се наложи дори да търси подкрепа от близки приятели, кмета на Калофер и Обществената ни телевизия, но истината е, че крайният продукт не се различава особено по качество на реализацията от предходния му проект. 

До голяма степен той напомня повече на дипломна работа на студент от НАТФИЗ или в най-добрия случай на телевизионен театър от 80-те, отколкото на продукт, заслужаващ да разказва историята на един от най-големите ни революционери. 

Това важи и за сценария и представянето на някои от националните ни герои, чиито образи са, меко казано, бутафорни. Бенковски, Стамболов, Заимов, Каравелов със сигурност са били нормални хора, но фактът, че са отдали живота си на родината, заслужава най-малкото по-достойно отношение от показаното на екрана. 

Единствено образът на самия Ботев е пощаден, като явно си личи желанието да не бъде качван от рано на пиедестал, а да се представи чисто човешката му страна и история в по-драматични краски. Между другото, това младо момче Деян Жеков (завършил наскоро НАТФИЗ) се справя прекрасно с ролята, което съвсем не може да се каже за по-голямата част от актьорския състав. 

И тук не липсват безмислени крясъци и простовати обиди сред репликите, театралничене и неумело пресъздадени бойни сцени, което до голяма степен обрича усилията на иначе талантливи актьори. 

Върхът на "сладоледа" пък е идеята Ники Илиев да играе турски ловец на глави (!!!НЕ ЧЕТИ, АКО НЕ СИ ГЛЕДАЛ!!!), който именно убива Ботев във финалната сцена. Едно на ръка, че персонажът му е като взаимстван от холивудски герой, но и самият той за пореден път показва, че е далеч по-добър зад камерата, отколкото пред нея. 

Най-големият провал на филма обаче идва не от друго, а от тоталната заигравка на Максим Генчев с фактологията и собствените му интерпретации с историята. И ако някои нелепи реплики или неумелото използване на стихове и цитати все пак могат да се преглътнат, то начинът, по който режисьорът вижда славното ни минало, е нещо, което малцина могат да приемат. 

Та, "Ботев" със сигурност не е колосалният провал, който бе "Дякон Левски", но фактът, че в досегашната кариера на режисьора всъщност е най-доброто, което е сътворил, е показателен сам по себе си. 

А едно за нас, българите, може да се каже със сигурност - никак не обичаме някой да се учи на гърба на националните ни герои...

---

Георгиева Капка

Имам въпрос към Президента... Кой нареди на Кошлуков, да даде от нашите данъци 150 000 лв от нужните 300 000 на Максим Генчев , за да довърши тая отвратителна, оплюваща боза, поредния ни национален герой? Това ли е причината, а?! Че дъщеря ви ще е героиня в следващия му филм ?... Ще включи ли в него и средния пръст, който показваше, или ще бъде "икона" цялата в бяло , за разлика от черните образи, които ни налага за Левски и Ботев? Другарю ,Президент, я да чуем и вашето мнение за двата филма, за националните ни герои създадени от тоя ахмак Генчев... любопитно ми е и с какви пари ще бъде сниман филма с дъщеря ви ?!

---

Кристиян Шкварек

Цяла България се смее колко зле са филмите на Максим Генчев за Ботев и Левски, а аз предричам, че имат потенциала да се превърнат в култова класика за бъдещо поколение. Особено, ако станат трилогия с още един филм за някой национален герой, например Раковски. 

Младежи вбъдеще ще се събират, ще си поръчват скъпи бургери и ще пускат "Трилогията на Генчев". Ще чакат конкретни моменти на дебилен монтаж и повтарят на глас култови реплики, в които актьори сричат и гледат тъпо. Ще е нещо като групово забавление, "Да гледаме Трилогията на Генчев". 

Това има прецедент вече в страни с по-голяма традиция в киното от 21-ви век. Модата нарочно да се гледат лоши, слаби филми като форма на колективно забавление. Всички са наясно, че филмът е слаб, но се отнасят с пълна сериозност, като към шедьовър на Копола. В това е шегата.  Филми като "The Room" (2003) на Томи Уайзо събират цели киносалони с превиващи се от смях зрители 20 години след създаването си, а около името си са събрали култово следване. 

Докато пиша това чак ми се приисква довечера да събера приятели, да нарежем салатка и да си пуснем култовата трилогия от бутафорни филми за национални герои на маестро Генчев. За съжаление това не е възможно, защото трилогията не е завършена. Да помогнем на Генчев да я завърши! Третият трябва да е най-силен!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...