ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Класиците затова са класици, защото са универсални, винаги актуални заради произведенията си с непреходна стойност. През 1875 г. Петко Р. Славейков – дотогава учител, поет, преводач, общественик, пише стихотворението „Не сме народ“. Припомняме ви го отново, защото днес, 146 години по-късно, ние - т.н. български народ, сме отново разединени по най-различни поводи.
И да не „мълчим като риби и търпим като роби“, както каза един друг велик поет. Защо изгубихме цели три десетилетия, през които грабеха и съсипаха безмилостно България, та продължават и досега!
Озлобени един към друг, въпреки че недоволството ни е общо:
- от здравеопазването;
- от образователната система;
- от правохранителните органи;
- от правозащтните органи;
- от непрекъснатото поскъпване на живота :
- от транспортните комуникации;
- от цинизма и корупцията на политическата класа;
- от обезлюдяването на страната; Скоро ще станем от 9 на 5 милиона!
- от бедността , престъпността, безперспективността и т.н.
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Та дано, най-сетне, да променим България!
