„Един човек е обичан просто, защото е обичан. Няма нужда да има причина за любовта.“

„Пиратството е въведение към творчеството на писателя. Ако ти хареса, ще поискаш да го имаш. Останалото е алчност или невежество.“

„Животът има такъв смисъл, какъвто аз пожелая да му придам.“

„Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.“

„Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.“

„Най-добрият воин е този, който успее да превърне врага в приятел.“

„Свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните.“

„Съществуват два вида глупаци — едните се отказват да направят нещо, защото са били заплашени, а другите мислят, че заплашвайки ще постигнат нещо.“

„Видях, че самотата е по-силна, когато се опитваме да се борим с нея, и отслабва, когато просто не и обръщаме внимание.“

„Който вярва, че се е провалил, винаги ще се проваля. Който е решил, че не може да бъде различен, ще бъде погубен от рутината.“

„Хората придобиват 1/4 от знанията си от своя учител, 1/4 слушайки себе си, 1/4 от приятелите си и 1/4 с времето.“

„Хубаво е да даваш, когато те молят, но още по-хубаво е да можеш да отдаваш всичко на някого, който нищо не ти е поискал.“

„Ако реагирам така, както хората очакват, ще стана техен роб. Нужно е да имаш огромна доза самоконтрол, за да не позволиш това да се случи, защото човек е склонен да действа така, че да се хареса на някого - особено на самия себе си.“

„В човешките отношения най-важен е разговорът, но хората вече не го правят – не сядат, за да говорят или за да слушат другите. Ходят на театър, на кино, гледат телевизия, слушат радио, четат книги, но почти не разговарят. Ако искаме да променим света, трябва да се върнем във времето, когато хората са се събирали около огъня и са си разказвали истории.“

„Любовта е болест, от която никой не иска да оздравее. Който се е разболял от нея, не се опитва да се възстанови, а който страда от нея, не желае да бъде лекуван.“

ПАУЛУ КОЕУЛЮ – бразилски писател, роден  24 август 1947 г.  Известен е със своите драматични, психологически и езотерични творби. Творчеството му се превежда в цял свят, а книгите му често са международни бестселъри. Продадени са над 210 милиона копия от негови книги. В българските книжарници може да бъде намерена голяма част от творчеството на Коелю, като „Дневникът на един маг”, „Алхимикът”, „Вероника решава да умре”, „Мактуб”, „Алеф”, „Изневяра“ и др.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина