„Винаги съм смятал за жалко да живееш само за да правиш услуги. Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив.“

„Моето писане не е конформистко. Смятам, че литературата, като всяко друго изкуство, трябва да бъде непочтителна.“

„Разликата между комунизма и капитализма е, че макар и при двата режима да получаваш ритник в задника, при комунизма трябва да го аплодираш, докато при капитализма ти е позволено да извикаш.“

„Това бяха пресилени надежди, родени от отчаянието, но надеждата е, в крайна сметка, именно за отчаяните.“

„Дърветата имат таен живот, който се разкрива само пред тези, които се покатерят на тях.“

„Има винаги надежда, особено за страхливците. Аз бях от тях – от онези страхливи млади мъже, които все още мислеха, че правителството още има какво да ни предложи.“

„Нашето приятелство беше от тези, които щом веднъж се завържат, остават за цял живот; все едно си срещнал любим човек, който се появява внезапно, след като дълго си тъгувал по него.“

„Цялата литература на този век носи тежестта на миналото.“

„След като бях беглец, живеех в гората тогава и трябваше да пиша, преди да се стъмни. Сега мракът отново напредва, само че по-коварно.“

„Как се живее на остров, без да те пускат до морето?“

РЕЙНАЛДО АРЕНАС – кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли 1943 г. Отначало е поддръжник, но впоследствие яростен критик на режима на Фидел Кастро. Заради убежденията си, а и поради факта, че е хомосексуалист, лежи и в затвора. Пише романи, сборници с поезия и пиеси. Умира от СПИН през 1990 г. в Ню Йорк. Най-известен е автобиографичният му роман „Преди да падне нощта“, който е преведен и на български. Книгата е адаптирана на големия екран през 2000 г., а за ролята си на Аренас актьорът Хавиер Бардем е номиниран за „Оскар“.
Аренас умира в Ню Йорк на 7 декември 1990 г.