ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

През 1974 актрисата Пилар Бардем завежда петгодишния си син на снимачната площадка на сериала, в който тя самата участва. Там момчето трябва да изиграе сцена от 15 век, в която няколко мускетари си играят с него, а то се смее. Те обаче носят оръжия и то заплаква от страх.

"Няма проблем, той е драматичен актьор. Ще го приема", казва на шега режисьорът Фернандо Фернан Гомес. Така започва кариерата на вече 52-годишния Хавиер Бардем - един от най-успешните и обичани актьори в историята не само на испанското кино, но и в Холивуд.

В събота той получи наградата "Гоя" за най-добър актьор за ролята си в испанския филм "Добрият шеф". Броени дни по-рано стана ясно, че е и един от номинираните за "Оскар" за главна мъжка роля в "Да бъдеш Рикардо", където си партнира с Никол Кидман.

Това не е първото подобно признание за него. През 2000-та получава първата номинация на испанец за "Оскар" за поддържаща мъжка роля в "Преди да падне нощта". Това е и първото му участие в американска продукция, като в момента, в който се заема с ролята, той дори не знае английски.

Близо осем години по-късно вече е награден. Поводът е ролята му в култовата продукция на братята Коен "Няма място за старите кучета". Бардем играе Антон Чигър, психопатичен наемен убиец, пратен от мафиотите да намери куфарче с пари, което главният герой Люилън Мос е откраднал. Чигър се превръща в емблематичен герой със своето хладнокръвие и особената си прическа.

Самият актьор обаче не измерва успеха си в награди. Всъщност самият успех не е основна цел в живота му и той обяснява това с произхода си. "Майка ми е актриса, дядо ми и баба ми бяха. Родителите им също са били, и то във време, в което актьорите не са могли да бъдат погребвани в свещената земя", казва Бардем пред "Гардиън" и продължава списъка с актьори във фамилията си. Въпреки че е наследствено, семейството на Бардем не забогатява от актьорство.

Също така Бардем се ражда, когато Франко все още е жив. Това допълнително усложнява живота на роднините му, повечето от които се противопоставят на тоталитарния режим в страната. Някои от тях дори се оказват временно в затвора.

"Откакто съм роден, съм виждал всичко, което човек може да си представи в живота на един актьор. Така че не вярвам на това. Не вярвам в успеха. Не вярвам в провала. Вярвам само в отдадеността", казва той.

Като че ли за да спази традицията, Бардем се жени за актриса. Те се запознават на снимките на филма "Шунка, шунка" на Педро Алмодовар през 1992 г. Няколко години по-късно се събират, а когато и двамата стават разпознаваеми актьори, често играят заедно и в други продукции.

Става дума за Пенелопе Крус, която също получи поредна номинация за "Оскар" във вторник. Днес Бардем и Крус имат две деца и живеят в Мадрид. Сред заглавията, в които участват заедно, са "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън, както и "Да обичаш Пабло" - филм на Фернандо Араноа за прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар.

 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 86 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...

 

За диалога между киното и литературата

 

През лабиринта на изкуствата: книгата на Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“...