ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

През 1974 актрисата Пилар Бардем завежда петгодишния си син на снимачната площадка на сериала, в който тя самата участва. Там момчето трябва да изиграе сцена от 15 век, в която няколко мускетари си играят с него, а то се смее. Те обаче носят оръжия и то заплаква от страх.

"Няма проблем, той е драматичен актьор. Ще го приема", казва на шега режисьорът Фернандо Фернан Гомес. Така започва кариерата на вече 52-годишния Хавиер Бардем - един от най-успешните и обичани актьори в историята не само на испанското кино, но и в Холивуд.

В събота той получи наградата "Гоя" за най-добър актьор за ролята си в испанския филм "Добрият шеф". Броени дни по-рано стана ясно, че е и един от номинираните за "Оскар" за главна мъжка роля в "Да бъдеш Рикардо", където си партнира с Никол Кидман.

Това не е първото подобно признание за него. През 2000-та получава първата номинация на испанец за "Оскар" за поддържаща мъжка роля в "Преди да падне нощта". Това е и първото му участие в американска продукция, като в момента, в който се заема с ролята, той дори не знае английски.

Близо осем години по-късно вече е награден. Поводът е ролята му в култовата продукция на братята Коен "Няма място за старите кучета". Бардем играе Антон Чигър, психопатичен наемен убиец, пратен от мафиотите да намери куфарче с пари, което главният герой Люилън Мос е откраднал. Чигър се превръща в емблематичен герой със своето хладнокръвие и особената си прическа.

Самият актьор обаче не измерва успеха си в награди. Всъщност самият успех не е основна цел в живота му и той обяснява това с произхода си. "Майка ми е актриса, дядо ми и баба ми бяха. Родителите им също са били, и то във време, в което актьорите не са могли да бъдат погребвани в свещената земя", казва Бардем пред "Гардиън" и продължава списъка с актьори във фамилията си. Въпреки че е наследствено, семейството на Бардем не забогатява от актьорство.

Също така Бардем се ражда, когато Франко все още е жив. Това допълнително усложнява живота на роднините му, повечето от които се противопоставят на тоталитарния режим в страната. Някои от тях дори се оказват временно в затвора.

"Откакто съм роден, съм виждал всичко, което човек може да си представи в живота на един актьор. Така че не вярвам на това. Не вярвам в успеха. Не вярвам в провала. Вярвам само в отдадеността", казва той.

Като че ли за да спази традицията, Бардем се жени за актриса. Те се запознават на снимките на филма "Шунка, шунка" на Педро Алмодовар през 1992 г. Няколко години по-късно се събират, а когато и двамата стават разпознаваеми актьори, често играят заедно и в други продукции.

Става дума за Пенелопе Крус, която също получи поредна номинация за "Оскар" във вторник. Днес Бардем и Крус имат две деца и живеят в Мадрид. Сред заглавията, в които участват заедно, са "Вики, Кристина, Барселона" на Уди Алън, както и "Да обичаш Пабло" - филм на Фернандо Араноа за прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...