„Вселената никога не е имала смисъл. Предполагам, че е построена по държавна поръчка.”

„Жените са като котките – винаги правят това, което искат. И мъжът с това не може да се справи.”

„Да събудиш някого, без да е крайно наложително, не е престъпление. Но само първия път.”

„Не знам откъде бяха измъкнали този царствен пуяк. Може би са си го изписали от Ещорил, а нищо чудно и да са го докарали от Балканите. Както обичаше да казва един от моите професори по история, светът е пълен с безработни величества, които си търсят препитание.”

„Слушай, синко, повечето жени са дяволски глупави и наивни като деца. Но останалите превъзхождат нас, мъжете. Храбрите са по-храбри, способните са по-способни… и порочните са по-порочни.”

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

„Нито едно правителство досега не е успяло да отмени законите на природата, въпреки че непрекъснато опитва.”

„Сълзите са смазочното масло на душата.”

„Човек трябва да може да смени пелена, да планира настъпление, да заколи прасе, да управлява кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да направи баланс на сметки, да построи стена, да намести кост, да успокои умиращ, да приема заповеди, да дава заповеди, да работи в екип, да действа сам, да решава уравнения, да анализира нов проблем, да разхвърля тор, да програмира, да сготви вкусно ястие, да се бие ефективно, да умре смело. Специализацията е за насекомите.”

„Безплатен обяд няма.“

„Но загиващата култура винаги се отличава с грубостта в поведението на хората. Лоши обноски. Липса на загриженост за околните в дреболиите. Нежеланието да се прояви учтивост е по-страшно и от бунт.“

„Писането не е нещо, от което да се срамувате, но все пак го правете докато сте сами и след това си мийте ръцете.“

„Няма опасни оръжия. Има само опасни хора.“

„Не приписвайте на злостта това, което може да се обясни адекватно с глупост.“

„Желанието да не се бъркаш в работата на другите е около 80% от човешката мъдрост.“

„Вярата стои на пътя на знанието.“

„Поколение, което игнорира миналото, няма бъдеще.“

„Разбрах едно нещо: свободният човек не може да бъде поробен. Единственият, който може да пороби човека, е самият той. Не, сър, от свободния човек роб не може да се направи. Най-много да го убиете.” 

РОБЪРТ ЕНСЪН ХАЙНЛАЙН е американски писател, роден на 7 юли 1907 г. Майстор е на късия разказ, повлиян от Джон Кембъл, редактора на сп. "Удивителна научна фантастика". Той е и сред първите, успели да продават в големи тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.
Основните теми в работите на Хайнлайн са социални - личната свобода, радикалният индивидуализъм, либертарианството, задълженията на индивида към обществото, влиянието на организираната религия върху културата и управлението, връзката между физическата и емоционалната любов. Освен това произведенията му често включват разсъждения за нетрадиционни семейни взаимоотношения и размишления за влиянието на пътуването в космоса върху културните навици на човека. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противополжни реакции на творчеството му. Някои критици определят романа му от 1959 г. „Звездните рейнджъри“ („Starship Troopers“) като поддържащ милитаристки и фашистки възгледи. В същото време романът от 1961 г. „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на сексуалната революция и контракултурата.
Той е първият, удостоен с титлата "Гранд мастър" от научнофантастични и фентъзи писатели на Америка за цялостен принос. В творчеството си използва думи, които впоследствие стават част от английския език, като например "грок" (пълно споделяне на реалността), "уолдо" (устройство, което позволява движение, наподобяващо движение на човешка ръка от машина, контролирана от човек) и популяризира израза "Безплатен обяд няма".
Умира на 8 май 1988 г.

Снимка: theadvocates.org