„Джентълменът е просто търпелив вълк.“

„Бих загубила ценен чифт обеци, вместо да ме видят без грим.“

„В Холивуд винаги трябва да прощаваш на своите врагове, защото никога не знаеш дали няма да се наложи да работиш с тях.“

„Винаги съм обичала предизвикателствата.“

„Толкова съм лековерна. Аз съм отвратително лековерна. Направо ми се гади от собствената ми лековерност.“

„Планирах седем деца и един мъж, а се получи обратното.“

„Хуморът е балсамът на моя живот. Но той е запазен само за най-близките ми и не е част от Лана, която всички познават.“

„Животът ми беше серия от крайности.“

„Успелият мъж е този, който изкарва толкова пари, колкото жена му не може да похарчи. Успялата жена е тази, която може да намери такъв мъж.“

ЛАНА ТЪРНЪР - американска актриса, родена на 8 февруари 1921 г. Има забележително присъствие в киното през 40-те и 50-те години. Участва в множество хитови продукции от този период сред които: „Доктор Джекил и господин Хайд“ (1941) на Виктор Флеминг, „Пощальонът винаги звъни два пъти“ (1946), „Лошият и красавицата“ (1952) на Винсънт Минели, „Пейтън плейс“ (1957) на Марк Робсън и „Подобие на живот“ (1959) на Дъглас Сирк, смятан за връх в нейната кариера. За филма „Пейтън плейс“ е номинирана за награда „Оскар“ в категорията за най-добра женска роля. Има 8 брака. Умира на 29 юни 1995 г.

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...