„Волята е стремеж към щастие.“

„Където се появяват очи и ръце, там изчезват боговете.“

„Истинските писатели са съвестта на човечеството.“

„За да опознаеш човек, трябва да го обичаш.“

„Хуморът пренася душата над пропасти и учи как да се преодолее горестта.“

„Където изчезва желанието, изчезва и човекът.“

„Където няма поле за изява на способностите, там няма и способности.“

„Любовта е страст, а само страстта е признак на съществуването.“

„Любовта към науката е любов към истината, затова честността е основната добродетел на учения.“

„Трябва де се наслаждаваме на живота като на хубаво вино - глътка по глътка, с поемане на въздух между тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква прелест за нас и преставаме да го ценим, когато го пием като вода.“

„Човек е това, което яде."

 „Догмата е нищо по различно от пълна забрана да се мисли.“

„Колкото по-ограничен е кръгозора на човек, колкото по-малко запознат е с историята, природата и философията, толкова по-искрено е свързан към своята религия.“

„На практика всички хора са атеисти: в своите дела, в своето поведение те опровергават своята вяра.“

„Светът е жалък само за жалкия човек, светът е пуст само за пустия човек.“

„Щастливият може да вижда само щастливи около себе си.“

„Само, който обича, означава нещо. Да не бъдеш нищо и никого да не обичаш е едно и също.“

„Доброто - това е утвърждение, злото - отрицание на стремежа към щастие.“

„До най-простите истини човек достига най-късно.“

ЛУДВИГ ФОЙЕРБАХ - германски философ, роден на 28 юли 1804 г. Учи в Хайделбергския университет с изгледи за кариера в църквата. Проф. Карл Дауб провокира интереса му към философията на Хегел. Заради него се записва вБерлинския университет. С годините възгледите му еволюират и започва да се асоциира с група, позната като младохегелианци. Историците на философията го наричат „оптимистичен аналог на Фридрих Ницше. Умира на 13 септември 1872 г.

Карл Маркс е слушал негови лекции и затова е свързван със социализма.

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...