„Небеса! Свалете шапка! Аз ида! Глухо. Вселената спи, подпряла на лапа главата звездна, огромноуха.“

„Искам да съм разбран от страната си, но ако не бъда разбран - то какво? Ще премина през родината си отстрана, като плиснал се дъжд“.

„Корабът на любовта се разби в скалите на живота. Квит сме: глупаво е да съставяме списък на взаимната тъга, болка и мъка“. 

„И няма да се хвърля, ни отрова ще изпия, ни спусъка ще смогна да дръпна аз. Знай, над мене вън от твоя поглед на никой нож острието няма власт.

„Из широки гащи запасен дубликат скъпоценен изваждам им. Четете, завиждайте – аз съм съветски гражданин“.

„Не щете ли – нежничък ще бъда аз, не мъж, а облак – в гащи!“ 

„Обиколих почти цялото земно кълбо – и животът е хубав, и хубаво е да живееш. А най-хубаво е в нашата бойна, кипяща бъркотия.“. 

„Чуйте! Щом запалват звездите, значи - някой го иска искрено!”

“Не имитирайте Маяковски, имитирайте себе си.“

„Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма.“

ВЛАДИМИР МАЯКОВСКИ - руски поет, драматург, режисьор и актьор, роден на 19 юли 1893 г. Прописва стихове в затвора Той е един от основателите на футуризма в Русия. През 1912 г. влиза в групата на кубофутуристите – изявите му с тях водят до изключване от училището. На 36 години се самоубива.