„Истината – това са делата.“

„Човек е длъжен да забравя това, което трябва да се забрави, иначе няма да може да продължи да живее.“

„Социалистическите идеи изглеждат много привлекателно, когато зад тях стои авторитетът на богатството.“

„След като всичко, което притежавах изгоря, Бог ми даде мъдростта да се върна в Йерусалим.“

„Аз съм много малък в собствените си очи.“

„Върнах се в Йерусалим и написах всичко, което Бог сложи в моето сърце и моята писалка.“

„Преди да започна да пиша на иврит прочетох всяка книга на немски, като я оцених според ценностите на моята душа.“

„Кои са моите ментори в литературата? Не всеки човек си спомня кравата, която е осигурила всяка една капка от млякото, което е пил.“

„Не трябва да се наслаждаваме на радостите на света без да рецитираме молитва.“

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

„Дом, който можеш да напуснеш по всяко време, не е истински дом.“

„Понякога малките неща водят до големи радости.“

„Хората разказват истории. Историите им са гравирани в моето сърце, а някои от тях са изтекли от моята писалка.“

ШМУЕЛ ЙОСЕФ АНГОН – израелски писател, роден на 17 юли 1888 г. През 1966 г. е удостоен с Нобелова награда заедно с германката Нели Закс.  През 1913 г. Агнон се установява в Берлин, където работи като учител и учен. Салман Шокен, който става негов издател, му осигурява редовен доход за да се занимава изключително с писане. Тогава започва изследванията си в областта на еврейския фолклор. Събира фолклорни сказания - сборниците оказват влияние върху неохасидизма. През 1924 г. пожар унищожава всичките му ръкописи. Връща се в Палестина и окончателно се установява в Йерусалим, където през 1929 г. библиотеката му отново е опожарена. Издава първия си истински роман, „Сватбен балдахин“ (1931), който го превръща в централна фигура в литературата на иврит. Книгата е начало на поредицата романи за живота, историята и фолклора на източноевропейските евреи. Умира на 17 февруари 1970 г.