Красив да бъдеш - не означава красив да се родиш,

на красота ще се научиш.

Когато красивa е душата на човек –

каква ти външност да се сравни със нея може?

---

Колкото по-ниско е душата на човек,

толкова по-високо вирнат е носа му.

Носа си разпростира той дотам,

дорде душата му не е дорасла.

---

Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.

Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.

Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.

Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

---

Ний повече във този свят не ще попаднем,

с приятели на маса не ще седим.

Улавяй всеки миг отлитащ,

че никога не ще го засечеш отново пак.

---

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,

след изгрева настъпва залез.

Животът кратък равномерно вдишвай,

отнасяй се като със даден ти под наем.

---

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,

а вечен живот все още не се купува?

Този живот ти е даден, мили мой, временно –

постарай се да не изпускаш това време.

---

Себе си да отдадеш – не значи да се продадеш.

И с някого да спиш – не значи да преспиш.

Да не отмъстиш – не значи всичко да простиш.

---

А ако някой пожелае на дните в хаоса голям

да ме прелее с чаша вино, да постои до гроба ням,

сред гробници и пантеони да ме не търси натъжено —

край прага на самата кръчма лежи безпаметен Хайям.

До някого да не си – не значи да не го обичаш.

---

За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,

но за начало две важни правила помни:

по-добре гладувай, но какво да е не яж

и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.

---

Щом розата разцъфне в пролетта,

налей ми вино, дай ми песента.

Какво ли значи ада или рая –

измислици са туй на глупостта

---

Откъснатото цвете трябва да се подари,

започнатият стих – да се допише,

а любимата жена – ощастливи,

иначе не си е струвало да се стремиш към нещо, което по силите ти не е било.

---

ОМАР ХАЯМ - персийски енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном, роден на 18 май 1048 г.  Известен е със сборника си „Рубаят". Философията му често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в никакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят. Видимите отклонения на възгледите му от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Принуден е да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

Умира на 11 декември 1131 г.