„От всички измамници най-много се страхувай от себе си.“

„Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вяра.“

„Животът не е проблем, който трябва да се реши, а реалност, която да се преживее.“

„Любовта е израз на този, който обича, а не на този, който е обичан.“

„Най-разпространената форма на отчаяние е да не бъдеш такъв, какъвто си.“

„Вярата започва там, където свършва мисълта.“

„Необходима е голяма наивност, за да вярваш, че с викове и вопли си в състояние да промениш собствената си съдба. Нея трябва да я приемеш такава, каквато ти се предлага, и да се въздържаш от всякакво многословие.“

„Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не й вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали й вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.“

„Поеми риска и загуби. Не поемайки риск, ти вече си загубил.“

„Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист.“

„Има два начина да бъдеш заблуден – да вярваш в това, което не е вярно, или да не вярваш в това, което е вярно.“

„Хората изискват свобода на речта, за да компенсират свободата на мисълта, която избягват.“

„Какво е младостта? Една мечта. Какво е любовта? Съдържанието на мечтата.“

„Бракът облагородява човека с руменината на свенливост, която принадлежи на жената, но е укротител на мъжа, тъй като жената е съвестта на мъжа.“

„Няма нищо, което толкова много да изгражда характера, колкото малките детайли.“

„Човек обича истински, когато разбере какво обича.“

„Жената е точно толкова силна, колкото и мъжът, може би дори по-силна.“

„Толкова е трудно да вярваш, защото е толкова трудно да се подчиняваш.“ 

„Не е никакво изкуство да прелъстиш едно момиче, щастие е обаче да намериш момиче, което си заслужава да бъде прелъстено.“ 

„Най-истинското безмълвие не е когато мълчиш, а когато говориш.“

СЬОРЕН КИРКЕГОР – датски философ и теолог, роден на 5 май 1813 г. Неговите възгледи са интерпретирани нееднозначно. Определян е като екзистенциалист, неоортодоксист, постмодернист, хуманист и индивидуалист. Той е една от най-значимите фигури на съвременната хуманитарна мисъл. Умира на 11 ноември 1855 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 106 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.