„С такива върхове на пръстите жената като че ли прекрачваше обсега на обикновено човешкото. Или може би преследваше самата женственост? Раковина, огряна от багрите в нея, окъпано в роса венчелистче – хрумваха ми най-очевидните сравнения. Но същевременно не се сещах са никаква раковина, за никакво венчелистче, чийто цвят да прилича на тях. Бяха ноктите върху пръстите на момичето, несравними с нищо друго на света. По-бистри и по-прозрачни от най-тънката и фина раковина, и от най-деликатното листенце, те като че ли съдържаха роса на трагедия. Всеки ден и всяка нощ цялата й енергия отиваше да шлифова тази трагична женска красота. Тази красота проникна в моята самота. И вероятно самотата ми покапа по ноктите на момичето и ги превърна в капчици трагедия.“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Старите мъже нямаха потребност да изпитват срам, да страдат заради наранената си гордост. Те изпитваха потребност да се разкайват и тъгуват на воля. Не можеше ли тогава „спящата красавица“ да е сама по себе си Буда? При това от плът и кръв. Младата кожа и аромата й биха били утеха и прошка за печалните старци“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Непосредственото възприятие е по-силно от теорията. Не чуждите уроци водят към просветление, а интровертното прозрение. Истината се крие в "неписаните букви", тя е отвъд границите на словесното."

„Шедьовърът в една игра може да бъде разрушен, ако се игнорират чувствата на съперника.”

„Не може да има свят на Буда без свят на Дявола. А в света на дявола се влиза трудно. Не е за хора със слаби сърца.”

„Космическото време е еднакво навсякъде, човешкото време се различава от човек до човек. Времето тече еднакво за всички хора. Всяко човешко същество пътува през времето по различен начин.”

„Дори когато истинското време е хубаво, човешкото време е лошо.“

„Сложи душата си на дланта ми, за да я погледна, като кристално бижу. Ще я скицирам с думи.”

 „Каква е пенсионната възраст в бизнеса с романи? Когато умреш.”

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

ЯСУНАРИ КАВАБАТА - японски писател, роден на  11 юни 1899 г. Сирак е от дете, но успява да завърши Токийския императорски университет. Още през 1925 г. постига признание от критиката с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Неговата лирична и леко мрачна проза е издържала теста на времето. На български са достъпни книгите му „Къщата на спящите красавици” и „Гласът на планината”. Кавабата е първият японец, получил Нобелова награда за литература (1968 г.) Умира през 1972 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина