„Поезията се корени в човешкия дъх, а какво би станало с нас, ако дъхът ни секнеше? Това е акт на доверие, а един Господ знае дали всички наши беди не се дължат на липсата на доверие.“

„Когато наистина чувстваш нещо, винаги е трудно да го изразиш.“

„Как смееш да учиш човека да чете, преди да си го научил на всичко останало?“

„Всеки човек на действието има силни черти на егоизъм, гордост, упоритост и хитрост. Но всички тези неща ще се смятат за високи качества, ако бъдат превърнати в инструменти за постигането на велики дела.“

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

„Не ме питайте кой ми е повлиял. Лъвът е направен от агнетата, които е изял, а аз чета цял живот.“

„Гледах те с цялата светлина и целия мрак, който е в мен.“

„За поезията няма големи или малки държави. Нейният дом е в сърцата на всички хора.“

„В нашия постоянно свиващ се свят всеки се нуждае от другия.“

„За да се опознае една душа, човек трябва да се вгледа в себе си. Непознатия и врага – виждаме ги в огледалото.“

„Къде е любовта, която реже времето на две половини и го обърква?“

„Думи и жестове. Един и същи монолог пред огледалото, под една брънка.“

„Трябва да търсим човека, където и да се намира той.“

„Принадлежа на една малка страна. На един каменист полуостров в Средиземно море, който не разполага с никакво друго благо освен с борбата на народа си, морето и слънчевата светлина. Нашата родина е малка, но традицията й е огромна и онова, което е характерно за нея, е, че тя ни е предавана без прекъсване. Гръцкият език никога не е преставал да бъде говорен. Той е претърпял измененията, които претърпява всеки жив организъм, но в него няма пропаст. Друга характерна черта на тази традиция е нейната любов към човечността; нейно правило е справедливостта. В античната трагедия, композирана с такава прецизност, човекът, който нарушава мярката, трябва да бъде наказан от Ериниите. Същият закон е в сила дори когато става въпрос за природни явления: „Слънцето не трябва да прекрачва мярката“ — казва Хераклит, — „в противен случай Ериниите, защитнички на Правдата, ще го изнамерят“.“

---

ОТРИЧАНЕ

На скрития самотен бряг, 

бял като гълъбица, 

усетихме на пладне жажда: 

водата беше мътна.

И върху пясъка златист 

писахме името й. 

Повя внезапно вятър лек 

и буквите изтри.

С какво сърце, с какъв дъх 

и страст, и нежна болка 

животите си разменихме. Грешка. 

Сменихме ги отново.

Превод: Стефан Гечев

ГЕОРГИОС СЕФЕРИС – гръцки поет, писател и дипломат, роден на 13 март 1900 г. Смятан е за един от най-важните творци в гръцката литература на ХХ век. Носител е на Нобеловата награда за литература за 1963 г. Повлиян е от Пол Валери, Томас Елиът, Константинос Кавафис и Езра Паунд. В поезията му присъстват много мотиви от древногръцката митология. На български от него са преведени „Аргонавти“ и „Езикът и чудовището“. Умира на 20 септември 1971 г.