"Две неща са вредни: много да се обещава и много да се очаква."

"Пиши както говориш и ще пишеш добре."

"Когато сърцето говори, няма нужда от подготовка."

"Най-добрият човек е съчувстващият човек."

"Истинският ценител на изкуството никога не извежда правила от своя личен вкус, а ще се постарае да изгради своя вкус по правилата, които изисква природата на нещата."

"Крайната цел на науката е истината. Крайната цел на изкуството е удоволствието."

"Има неща, които една женска стая вижда много по-остро от мъжки очи."

"Често погледът на изследователя не намира повече, отколкото желае."

 „Красотата на душата придава чар дори на невзрачно тяло.“

„Житейският свят е часовник, механизмът му за навиване са парите, а махалото е жената.“

„Не е важно какво пишем, а това, че пишем.“

„Нищожната любов не се страхува от презрението на любимата.“

„Природата е имала намерение да направи жената съвършена, но е сгрешила глината и е избрала твърде мека.“

„Равенството е най-здравата основа на любовта.“

„Птицата може да се улови. Но възможно ли е да се направи клетка, която да е по-просторна от волния въздух?“

„Спорете, заблуждавайте се, грешете, но за Бога, мислете сами, дори да грешите.“

„Суеверията, с които сме израснали, не губят над нас властта си дори когато ги познаваме. Не сме свободни, ако не се надсмеем на веригите си.“

„Останките на един са необходими на живата природа, за да живеят други.“

ГОТХОЛД ЕФРАИМ ЛЕСИНГ - германски просвещенец, поет, драматург, театрален критик и теоретик, философ, роден на 22 януари 1729 г. в Саксония. Завършва теология и медицина в Лайпцигския университет. Създава първата социална драма и първата национална комедия. Има заслуги за създаването на немския национален театър. Идеалът му е свободно човечество, разум и победа на духа над житейските условности.

Важните му произведения са: „Младият учен” (1748), „Мис Сара Сампсън” (1755), „Лаокоон, или за границите на живописта и поезията” (1766) „Хамбургска драматургия” - сборник от театрално-критически фейлетони (1767-1769), „Емилия Галоти” (1772), „Натан Мъдрият” (1779), „Възпитание на човешкия род” (1780). 

Умира на 15 февруари 1781 г. в Брауншвайг.