„Имало едно време…“
„Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.“
„Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.“
„Мечтата е желание на сърцето.“
„Там бяха всички жени, за които Синята брада се бил венчал и чиито гърла бил прерязал.“
„Чарът е истинската дарба на феите.“
„Добрите обноски не са лесни – нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.“
„Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.“
„Не знаеш ли, че тази къща принадлежи на чудовище, което яде деца?“
„С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.“
„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“
„Дори чудесата изискват известно време.“
„Котаракът стана знатен благородник и оттогава лови мишки от време на време – за собствено удоволствие.“
ШАРЛ ПЕРО – френски писател и фолклорист, роден на 12 януари 1628 г. В историята на литературата остава като главен идеолог на движението на новите в спора им със старото. Основният програмен текст на Перо е поемата „Векът на Луи Велики“ (1688) и диалогът „Паралели между древността и новите въпроси в изкуството и науката“. Автор е на голям брой приказки, преработвайки редица устни предания. Събира ги в книга, от името на сина си Пиер Дарманкур. Публикувана е за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“ и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, ”Котаракът в чизми“, ”Палечко“ и ”Пепеляшка“. В следващите издания добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.
Умира на 16 май 1703 г.