„Хиляди трябва да се пробват да пишат, за да стане един писател.”
„Когато ни е зле, си мислим: „А там някъде на някого му е добре.”А когато ни е добре, рядко си мислим: „А там някъде на някого му е зле.”
„Ако искаш да си майстор, топи перото си в истината. Това е, с което можеш да удивиш другите.”
„Не старостта заслужава уважение, а изживеният живот. Ако го е имало.”
„Всичко ценно и прекрасно на земята е създадено от умни, талантливи и трудолюбиви хора. Никога досега в историята нито един паразит не е направил нищо стойностно.”
„Тези, на които помагам, дори не подозират колко много ми помагат.”
„Никога не трябва да махаш с ръка и да казваш, че нищо не можеш да направиш. Винаги можеш да направиш нещо.”
„Критичното отношение към себе си прави човека умен.”
„Наистина великите хора се познават и по това, че търпят инакомислещите.”
„Гледам на живота си като на бой в три рунда: младост, зрялост, старост. В два от тях трябва да победиш. Аз единия вече го изгубих.”
„Дори най-необикновеният човек е интересен именно с това, че е обикновен.”
„Когато е създавал жената, Господ се е поувлякъл. Като всеки художник впрочем.”
ВАСИЛИЙ ШУКШИН – съветски кинорежисьор, актьор, писател и сценарист, роден на 25 юли 1929 г. в с. Сростки, Алтай. Баща му е арестуван и разстрелян през 1933 г. През 1958 г. дебютира като актьор и писател. През 60-те е сценарист и режисьор на филма „Живее такъв момък”, с който печели „ Златен лъв” във Венеция. През 1974 г. е поканен като актьор за една от главните роли във филма на Сергей Бондарчук „Те се сражаваха за Родината”. По време на снимките по река Дон на 2 октомври 1974 г. Шукшин умира на парахода „Дунав”.
