„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.
„Добре възпитаният човек не обижда другия от непохватност. Той обижда преднамерено.”
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
„Радвах се на велика слава, познах и велико безславие и се убедих, че това всъщност е едно и също."
„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат.”
„Достоевски не е знаел цялата истина за злото. Той е вярвал, че ако убиеш старицата лихварка, то до края на живота си ще те гризе съвестта и в края на краищата ще си признаеш, и ще те пратят в Сибир. А ние знаем, че може сутринта да се разстрелят десет и или петнадесет човека, а вечерта да се върнеш, да сапунисаш главата на жена си, защото има лоша прическа.“
---
Написах такива слова,
които да кажа, не смея.
Главата ми болка скова
и тялото странно немее.
Свирка обажда се пак,
тлее в сърцето загадка,
тъне под ситния сняг
стара крокетна площадка.
Скъсай над мен, листопад!
Мисли, помръквайте вече!
Който е весел и млад,
няма защо да му преча.
Прошка реших да ви дам
зарад шегата нелека…
Утре ще дойдете сам
с първата снежна пътека.
Дъхави свещи навред
ще ни запалят и в този
миг ще получим букет
оранжерийни рози.
1911
---
Сивоокия крал
Слава на теб, безизходна печал!
Вчера умря сивоокия крал.
Есенна вечер пламтеше отвън,
каза мъжът ми почти като в сън:
"Знаеш, от лов го донесли на гръб,
ничком бил паднал под стария дъб.
Жалко, кралицата зло сполетя.
Само за нощ посивяла е тя."
Взе от камината вехта лула,
седна над своите нощни дела.
Щерката будя и както личи,
тя е със същите сиви очи.
А зад прозореца шепнат листа:
"Няма го краля ти вече в света..."
1910
АННА АХМАТОВА – руска поетеса, родена на 23 юни 1889 г. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Представителка е на модернизма и е една от най-значимите поетеси в руския литературен канон. Творчеството й е забранявано по време на режима на Сталин. Поетът Николай Гумильов - съпруг на Ахматова, е разстрелян от сталинистите. Синът й, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ. След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. й е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.
Умира на 5 март 1966 г
Източник: goodreads.com; izquotes.com
.
