„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.

„Всичко, което съм, виси на косъм днес“.

„Добре възпитаният човек не обижда другия от непохватност. Той обижда преднамерено.”

„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.

„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.

„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“

„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.

„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.

„Радвах се на велика слава, познах и велико безславие и се убедих, че това всъщност е едно и също."

„Винаги съм си била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат.”

„Достоевски не е знаел цялата истина за злото. Той е вярвал, че ако убиеш старицата лихварка, то до края на живота си ще те гризе съвестта и в края на краищата ще си признаеш, и ще те пратят в Сибир. А ние знаем, че може сутринта да се разстрелят десет и или петнадесет човека, а вечерта да се върнеш, да сапунисаш главата на жена си, защото има лоша прическа.“

---

Написах такива слова,

които да кажа, не смея.

Главата ми болка скова

и тялото странно немее.

 

Свирка обажда се пак,

тлее в сърцето загадка,

тъне под ситния сняг

стара крокетна площадка.

 

Скъсай над мен, листопад!

Мисли, помръквайте вече!

Който е весел и млад,

няма защо да му преча.

 

Прошка реших да ви дам

зарад шегата нелека…

Утре ще дойдете сам

с първата снежна пътека.

 

Дъхави свещи навред

ще ни запалят и в този

миг ще получим букет

оранжерийни рози.

    1911

---

Сивоокия крал

Слава на теб, безизходна печал!

Вчера умря сивоокия крал.

 

Есенна вечер пламтеше отвън,

каза мъжът ми почти като в сън:

 

"Знаеш, от лов го донесли на гръб,

ничком бил паднал под стария дъб.

 

Жалко, кралицата зло сполетя.

Само за нощ посивяла е тя."

 

Взе от камината вехта лула,

седна над своите нощни дела.

 

Щерката будя и както личи,

тя е със същите сиви очи.

 

А зад прозореца шепнат листа:

"Няма го краля ти вече в света..."

1910

АННА АХМАТОВА – руска поетеса, родена на 23 юни 1889 г. Истинското й име е Анна Андреевна Горенко. Представителка е на модернизма и е една от най-значимите поетеси в руския литературен канон. Творчеството й е забранявано по време на режима на Сталин. Поетът Николай Гумильов - съпруг на Ахматова, е разстрелян от сталинистите. Синът й, историкът Лев Гумильов, прекарва много години в ГУЛАГ. След смъртта на Сталин през 1953 г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за Александър Блок, Амедео Модилиани (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин. През 1965 г. й е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата Таормина в Италия и почетен докторат в Оксфордския университет.

Умира на 5 март 1966 г

Източник: goodreads.com; izquotes.com

.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...