„Щастливите хора не са непременно добри хора. Понякога щастливите хора са доста неприятни. Това не винаги е приятна гледка.”
„Когато губя всичко, ми остава Бог.”
„Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи.”
„Няма нещастна любов: не притежаваме онова, което не притежаваме. Няма щастлива любов: това, което притежаваме, не го притежаваме.”
„Накрая условностите формират човека.”
„Историята се интересува само от привилегированите.”
„Отношението между писателя и неговите герои е трудна за описание. Прилича малко на отношението между родителите и децата.”
„Накрая живите същества винаги ви се изплъзват.”
„Човешката природа се променя малко и същевременно е способна на невероятна външна пластичност.”
„От всички игри любовта е тази, която разстройва най-много душата.“
„Някои книги не бива да четеш, преди да си прехвърлил 40.“
„Ако обичаш живота, ще обичаш и миналото, защото то е и сегашно, защото е оцеляло в спомените.“
„Родното място е там, където поглеждаш за първи път на себе си като интелигентен човек.“
„Всяко ясно обяснение винаги ме е убеждавало, всяка учтивост ме е покорявала, а всяко щастие почти винаги ме е правело мъдра. И само с половин ухо слушах добронамерените хора, които казват, че щастието изнервя, че свободата размеква и че човещината покварява онези, към които се прилага. Може и да е така: но при обичайното състояние на нещата в този свят това означава да откажеш да нахраниш прилично изгладнял човек от страх, че би могъл да страда от преяждане след години.“
„Приятелството означава уважение и тотално приемане на друго същество.“
„Нищо не ме трогва повече от куража.“
„Най-голямата ни грешка е да изискваме такива ценности у някой, каквито не притежава, и да се опитваме да култивираме тези, които притежава.“
„Родих се тогава, когато започнах да чета книги.“
„Любовта е наказание. Ние сме наказани с това, че не можем да бъдем сами.“
„Знам, че не знам това, което не знам.“
„Когато направиш нещо за себе си, без да търсиш печалба, то винаги е ценно за теб.“
„Възможността да захвърлиш маската е едно от малкото предимства на остаряването.“
„Законите се променят по-бавно от обичаите.“
„Един мъж, който е верен, но който няма никакви други достойнства освен това, че е верен, може да бъде доста досаден.”
МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР – френска писателка, родена на 8 юни 1903 г. Тя е първата жена член на Френската академия, където е приета през 1980 г. През 1951 г. публикува своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. На български са преведени нейните „Източни новели“, „Записки от градината. Есета“, „Благочестиви спомени“ и др. В навечерието на войната Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията й на английски. Двете се запознават през 1937 г. и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. Има американско гражданство от 1947 г.
Умира на 17 декември 1987 г. в САЩ.