„Завистта е сестра на съревнованието.”
„Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.”
„Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.”
„Неуважението към предците е първият признак на безнравственост.”
„Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.”
„Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.”
„Истинското въображение изисква гениално знание.”
„Вдъхновението е необходимо в геометрията точно толкова, колкото и в поезията.”
„Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствената преценка е невъзможно.”
„Няма истина там, където няма любов.”
„Приказката е лъжа, но в нея има истина.”
„Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството.”
„В какво се състои величието на човека, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човекът.”
„Уважението към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.”
„Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.”
…
Посвещение
He c мисъл гордите да славя,
да забавлявам с пищен слог —
аз бих желал да ти представя
на вярна дружба скъп залог,
достоен за душа прекрасна,
душа, изпълнена с мечта,
с поезия и мисъл ясна,
с висок стремеж и простота.
И тъй, вземи с ръка пристрастна
творбата с пъстри стихове,
тук шеговити, там печални,
простонародни, идеални —
било в безгрижни часове,
било в безсъници родени
през ранни и през късни дни
от ум със хладни наблюдения
и от сърце с горчивини.
...
АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН – руски поет и белетрист, роден на 6 юни 1799 г. Приживе има признанието на значим национален поет, а по-късно изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.Пише под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Умира на 10 юни 1837 г.
Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че самият той е бунтар и е в конфликт с правителството заради политическите си убеждения. Творчеството му е база на много музикални произведения - операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879), „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874), както и на много филми. В много градове по света има негови паметници.




