„Поискахме работници. Вместо това получихме хора.“
„Човек може да опише всичко с думи, освен собствения си живот.“
„Писането без въображение е труд за прехрана. Добър, ама труд. Ако обаче е само за да си вадиш хляба с него, тогава всъщност бих предпочел да съм дърводелец.“
„Забележително е, че хората, които обичаме най-много, не можем изобщо да описваме.“
„Шегата е добър камуфлаж. След това е сантиментът. Но най-добрият камуфлаж е чистата истина, защото никой не й вярва.“
„Ревността е страх от сравнение.“
„Нищо не е по-трудно от това да приемеш себе си.“
„Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.“
„В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.“
„Всеки човек рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.“
„Да пишеш означава да четеш самия себе си.“
„Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.“
„Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.“
„Тъкмо разочароващите истории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.“
„Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.“
МАКС ФРИШ - швейцарски писател, драматург, журналист и архитект, роден на 15 май 1911 г. Творчеството му разглежда проблеми като идентичност, морал, индивидуалност, отговорност. Книгите му го превръщат в един от най-важните европейски автори след Втората световна война. През 1986 г. получава наградата „Neustadt International“, наричана често американския Нобел. Фриш е сред основателите на литературния кръг „Олтен“. В българските книжарници са достъпни изданията „Макс Фриш: Монтаук Т.10 от Избрано“, „Макс Фриш. Избрано Т.9: Бележки за един трети дневник (Мемоари)“, „Хомо фабер“, „Макс Фриш: Щилер Т.7 от Избрано“ и др. Умира на 4 април 1991 г.
Източник: wikiquote.org , goodreads.com